Част VI — Още въпроси и отговори

TDS 50-52. На тези въпроси се отговори на 30 януари и 6 февруари 1977 г.

Въпрос: Как можем да почувстваме, че вътрешният свят е по-реален от външния?

Шри Чинмой: Тялото, нашата външна обвивка, е външният свят, а вътре в тялото е вътрешният свят. Какво имаме вътре в тялото? Сърцето. Вътре в сърцето е душата, а вътре в душата е Бог. Бог е навсякъде, вярно. Но вътре в душата Божията Реалност е безкрайно по-явна, по-видима, по-осезаема. И който олицетворява душевната реалност съзнателно, постоянно и безусловно, несъмнено разкрива и проявява Бог повече от всеки друг.

Като човешки същества ние определено придаваме по-голямо значение на сърцето си. Когато сърцето не успее, ние знаем, че трябва да напуснем този свят и да преминем зад завесата на Вечността. Дори ако някой не се стреми, моли и медитира, ако нещо се случи със сърцето му, той ще бъде нещастен. Защото сърцето му е по-скъпо от всичко друго. Човек може да живее в ума, но в мига, в който някой говори за сърцето, той чувства, че неговата реалност там е по-важна от неговата реалност във всичко друго. Реалността на сърцето е много по-важна от реалността на ума, виталната реалност или физическата реалност.

Всичко, което е по-реално за нас, е по-важно и по-смислено. Отново, всичко, което е по-важно за нас, става по-реално за нас. Бог е най-важен, защото е най-реален, Той е единствената истинска Реалност в цялата Си вселена. Бог е най-реален за нас и в същото време Бог е най-важен за нас.

Ако придадем значение на нещо, то автоматично това нещо става реално за нас. В момента, в който отнемем важността на дадено нещо, то няма стойност. Ако наистина ценим вътрешния живот, тогава вътрешният живот трябва да стане реален.

Когато не се молим и не медитираме, виждаме само физическия свят около нас. Смятаме, че той е абсолютно реален. Но когато се молим и медитираме, виждаме и чувстваме, че има друг свят и че този физически свят е само израз на онзи свят. Но отново трябва да знаем, че ние самите сме създатели на този друг свят, точно както сме създатели на този физически свят. Физическият свят е като къща, която строим с ръцете си, с външните си възможности. По същия начин вътрешния свят изграждаме със силата на волята си — не просто мисловна сила, а сила на волята. Когато създаваме нещо във вътрешния свят със силата на волята си, ако това, което създаваме, е чисто, божествено и безсмъртно, тогава чувстваме, че сме в безопасност.

Как можем да почувстваме, че вътрешният свят е по-реален? Както казах, реалността на нещо зависи от важността или стойността, която му придаваме. Реалността зависи от необходимостта. Ако сме гладни, веднага храната се превръща в единствената реалност пред нас, около нас, вътре в нас, извън нас. Всичко, което изисква нашето внимание или концентрация, трябва да бъде истинско, независимо дали е материална храна или вътрешен мир, светлина и наслада. Реалността на дадено нещо зависи изцяло от това колко е необходимо за нас. Ако имаме нужда от нещо, то това нещо трябва да стане истинско.

Отново, ако нещо, от което се нуждаем, няма реалност в себе си, тогава няма да има вътрешен плач от наша страна. Ако Бог не беше истински, тогава нямаше да плачем за Него. Самата реалност има изобилна сила да създава глад у другите.

Това е като опитен бегач, който учи начинаещите как да тичат към целта. Този момент той е при целта и ги призовава, в следващия момент е в началната точка или в средата на трасето точно до тях. По същия начин Бог Реалността е отправна точка и Бог Реалността е краят. Но ние не казваме „край“, защото самият Бог непрекъснато напредва — Той е вечно надминаващото се Отвъдно. Така че днес Бог Отправната Точка е нашата върховна необходимост, затова изходната точка е напълно реална за нас. Утре Бог Целта ще бъде нашето предназначение и по това време целта трябва да бъде реална за нас.

Вътрешният свят е реален, защото знаем, че всичко, което е вътре, един ден ще излезе и ще разцъфне. Семето е под земята, в Майката Земя. Но един ден то покълва и израства в растение, фиданка и накрая огромно баняново дърво. В началото всичко е вътре. Отвътре излизаме.

Душата е вътре в сърцето, а сърцето е вътре в тялото. Колкото по-надълбоко отиваме, толкова по-скоро виждаме, че истинската Реалност е вътре в нас, а не отвън. Отново, за да завършим играта, не можем да останем само вътре във вътрешната реалност. Трябва да излезем във външната реалност. В противен случай ще има само наемател без къща за живеене. И наемателят, и къщата са еднакво важни. Ако има наемател, само тогава ще почувстваме нуждата от къща. И отново, ако има къща, тогава определено ще имаме нужда от наемател. Душата е наемател, а тялото е къщата.

Как трябва да ценим вътрешния живот? Трябва да ценим вътрешния живот бавно, стабилно, искрено и всеотдайно. Ако го направим по този начин, тогава вътрешният живот е длъжен да ни даде безкраен мир, безкрайна светлина и безкрайно блаженство. Вътрешният живот е нормален живот. Бог винаги е нормален. Окултната сила, духовната сила и всички останали сили са изцяло нормални сили. Те не са неестествени. Неестествена сила сме развили, смесвайки се с невежеството и лъжата. Само когато не признаваме божественото си първородство, ние действаме като ненормални човешки същества. Външният живот за съжаление е станал ненормален, защото се опитваме или искаме винаги да получим непосредствения резултат от външния живот като такъв. Не искаме да се потопим дълбоко в себе си — винаги сме доволни от капката, а не от океана. Но когато ценим нормалното в нас, когато искаме отново да станем нормални, тогава ние незабавно ценим вътрешния живот.