Справяне с лошите сили

Понякога лошите сили атакуват учениците, защото те са направили доста грешни неща. После силите ги нападат и те страдат. А след това идват и молят за разговор с мен. Те усещат, че ако говоря с тях, всичко ще приключи. Но съм видял на вътрешен план защо страдат. Аз зная, че ако им обърна внимание външно, ще страдат още повече. Често ми се е случвало това с лошите сили, веднага щом видят любов и състрадание във външния свят и започват да нападат по–ожесточено. Когато тези сили ме видят да идвам с любов, загриженост и нежност на външен план, те нападат най-мощно, защото те самите са заплашени най-силно. Това сякаш е тяхното последно усилие. Нападението им е толкова силно, че жертвата се отъждествява с това и им се предава. После пострадалият става инструмент на лошите сили и депресия и огорчението му се увеличават. Това се е случвало много пъти. Когато депресираният човек помоли за разговор, аз не приемам, защото зная какви ще са последствията. Зная, че той страда, но аз не бива да храня разрушителния аспект. Ето защо много често се занимавам с учениците само във вътрешния свят –- с най-голямо състрадание, любов и грижа. Въпреки че външно може да изглежда, че ви пренебрегвам, трябва да знаете, че във вътрешния свят не е така.

Когато депресията и огорчението избухнат във вашия живот, ако искате да получите светлината ми, ще трябва да донесете някаква възприемчивост. Ще можете да получите моето лекарство в зависимост от възприемчивостта си. Какво е вашата възприемчивост? Тя е вашата ведрост. Когато сте депресирани, нямате възприемчивост, така че външно не може да се направи нищо. Какво може да направи докторът, ако пациентът е мъртъв? Колкото и инжекции да му слага докторът, пациентът не може да бъде излекуван. Само когато има останала поне малко жизнена енергия, има някаква надежда. Ако пациентът започне с малко ведрост, което е духовната жизнена енергия, тогава неговият доктор Гуру ще може незабавно да подхрани тази ведрост. Дори да сте страдали дълго време, ако дойдете при мен с ведрост, ще мога да излекувам вашето страдание. Вашата ведрост е пъпката, която ще разцъфне. Но ако няма пъпка, как накрая можете да имате цвете? Затова трябва да дойдете с възприемчивост. Ако покажете вътрешна радост, тогава съм готов да ви помогна външно, както и вътрешно. Но без вашата ведрост, щом се опитам да ви помогна външно, в този миг ще се проваля и депресията ви ще стане безкрайно по-тежка. Затова трябва да донесете някаква ведрост, която да ви спаси.

Толкова пъти се опитвам външно да задоволя учениците си по техен собствен начин, така че те също да ме удовлетворят по мой собствен начин. Ако десет пъти ги зарадвам по техен собствен начин, чувствам, че и те трябва да се постараят да ме задоволят поне веднъж по мой собствен начин. Но човешкото желание няма край. Колкото повече ги задоволявам, толкова повече те ме заставят да го правя. Смятам, че те трябва поне да постъпят като джентълмени — ако аз ги зарадвам десет пъти, тогава би трябвало те да го направят поне веднъж. А вместо това те искат да задоволят невежеството и не искат да ме удовлетворят поне веднъж. Ако го направят, ще са в състояние да се отворят за светлината, за състраданието и насладата. Но вместо това учениците казват: „Ти не разговаря с мен. Не ме удовлетворяваш. Правиш много неща не както трябва. Ти се усмихна на друг и ме накара да завиждам. Правиш нещо погрешно и ме караш да страдам, а после само гледаш. Само си седиш там, рисуваш или свириш на флейта. Ти ни мамиш и няма да осъществиш никои от нашите нужди“. Какво мога да направя аз, когато учениците мислят така? Безпомощен съм.