44. Нектар

Ако дадем това, което имаме,
ако дадем това, което сме
на нашия Извор,
тогава е не само възможно и осъществимо,
но и неизбежно
за нас да пием нектар.
Какво трябва да дадем?
Ние трябва да дадем това, което виждаме,
ние трябва да дадем това, което чувстваме,
ние трябва да дадем това, което утвърждаваме,
ние трябва да дадем това, което сме
във външния свят
на Извора.
Този миг ние сме принцът на невежеството;
следващия миг сме принцът на стремежа.
Този момент ние представляваме тъмнина и невежество;
следващия момент ние представляваме светлина и наслада.
Каквото и да представляваме във всеки един момент,
то трябва да бъде предложено на Господа Всевишен.
Ако в този миг ние представляваме невежество,
тогава трябва да го предложим.
Ако в следващия миг ние представляваме мъдрост-светлина,
тогава трябва да я предложим.
Така всеки един миг
ние можем да пием от фонтана
на божествения нектар-наслада.
Това стихотворение може да бъде цитирано с помощта на цитиращ ключ uo 44
Creative Commons License
Това произведение е лицензирано под Creative Commons Attribution-NonCommercial-NoDerivs 3.0 Unported License.