Бог Творецът и Бог творението

Бог е бил Един, но е пожелал да стане множество. Защо? Той е пожелал божествено да се наслаждава, да се наслаждава на Своята Игра, на Истината в ограничените форми. Той е почувствал, че ако остане съвсем сам, няма да има радост, няма да има Лила. Ако ние поискаме да играем някаква игра, няма да се забавляваме сами – ще ни трябват повече играчи. Ако искаме да играем американски или европейски футбол, трябват ни играчи за два отбора. В противен случай не може да има игра. За Своята Игра Бог се е нуждаел от космични играчи. Затова Той е сътворил Себе си в милиони образи и форми.

Бог е дървото, а ние сме листата на това дърво; Бог е океанът, а ние сме малки капчици вода. Той е необятен, но ние имаме постоянното си единство с Бог, също както листата могат да обявят дървото за наистина свое, както капките могат да обявят океана за наистина свой.

Вие може да посочите едно листо на който и да е клон и да кажете: „Това е дървото“. Или може да погледнете един от пръстите ми и веднага да кажете: „Това е твоето тяло“, защото пръстът не може да бъде отделен от тялото. По същия начин, когато ме погледнете, вие можете да кажете: „Ти си Бог“, защото единственият Бог е всепроникващ. Когато видите Бог в която и да е от Неговите многобройни форми, това е все същият Бог.

Целта, единствената цел на Божието творение, е осъществяване на Неговото Прозрение и осъществяване на Неговата Реалност. Бог е прозрял Истината и Реалността, но Той иска и да ги прояви. Бог чувства, че докато не се е състояло проявлението, Той няма да е завършен.