Божественият Баща и Божествената Майка

Тук виждаме, че Бащата е Лицето, Майката е Усмивката. Нужно ви е лице – как иначе ще се усмихвате? И ако на лицето ви няма усмивка, как тогава ще постигнете съзнателен напредък, духовен напредък? Те са като двете страни на една и съща монета. Ако имате една страна на монетата, трябва да съществува и друга, иначе изобщо няма монета. Майчинският аспект с цялата си Любов и Състрадание се опитва да приближи детето към Всевишния. Бащинският аспект също се старае с цялата си Мъдрост и Светлина. Но всички тези неща се допълват взаимно. Мъдрост, Светлина, Състрадание и Любов: те винаги вървят ръка за ръка.

Живата Сила или Съзиданието на Всевишния е Неговата Усмивка. Без тази Усмивка, която е самият дъх на вселенското Съзнание, както и Дъхът на Самия Всевишен, творението остава непроявено. В самата Усмивка на Всевишния е раждането на творението.

Всевишният е едновременно и от мъжки, и от женски род. Много е трудно да разберем това с нашия човешки ум, защото той е също така отвъд мъжествеността и женствеността. В Своята мъжка форма Всевишният е статичен и винаги остава извън проявлението. Когато не е проявен, Всевишният е само Лице. Пожелае ли да се прояви, Той трябва да се усмихне. Той е жив, Той действа, но това ние можем да узнаем само когато видим, че на Лицето Му изгрява Усмивка.

Когато Всевишният навлиза в проявлението, това става чрез женската му форма. В нашата индийска философия тази форма се нарича Пракрити – Силата на Природата или Майчинският аспект на Всевишния. Когато Силата на Природата работи във физическия свят, ние виждаме действие в Съществото на Всевишния. А когато Природата действа, ние виждаме спонтанна Радост посредством проявената форма на Всевишния. Тази Радост се изразява най-пълно като Усмивка на Лицето на Всевишния.