Мъжът и жената

Бог е и от мъжки, и от женски род. Той изразява Себе си като жена чрез природата, като Пракрити. Той осъществява себе си като мъж чрез Пуруша – Непроявеното. Ние виждаме Бог наоколо в Неговата вселенска Форма. Ако се потопим дълбоко навътре, виждаме, че това е Неговият женски аспект. Ако се издигнем до Най-Висшето, Безкрайния Абсолют, там виждаме Бог като мъж. Трябва обаче да знаем, че вселенският аспект по никакъв начин не е по-низш от трансценденталния, и двата са еднакво важни. Бог се наслаждава в Своето творение и в мъжката, и в женската форма. И двете са абсолютно необходими за осъществяването на космичната игра.

Когато става дума за мъж и жена, съпруг и съпруга, мъжът трябва да представлява мъдростта и вътрешния мир, а жената – посветеността и любовта. Това не означава, че мъжът няма да изпитва любов и посветеност. Не! Но при него тези две божествени качества, мъдростта и мирът, са на първо място, а после идват любовта и посветеността. Любовта и посветеността по никакъв начин не отстъпват на мъдростта и мира; те трябва да вървят ръка за ръка, трябва да се съчетават. Ако е достатъчно искрен, мъжът трябва да чувства, че всичкият му успех зависи от съзнателното или несъзнателното вдъхновение на жената, от нейния божествен вътрешен порив. Ако вдъхновението на жената е съзнателно, то успехът на мъжа идва по-бързо. Но „женски“ не означава непременно жена. „Женски“ е женственият аспект на Всевишния. Затова вдъхновението на мъжа може да не идва от съпругата му. Женското начало на космичното навлиза в мъжа като стремеж и му носи успех. Ако той не успее да осъществи или да осъзнае Божественото, значи не е по-добър от животното. Затова успехът му изцяло зависи от женското начало. Така и жената не може да съществува без мъжкия аспект на Бог, животът ѝ не е необходим или смислен. Единият се присъединява към другия като допълваща душа. И двамата са изключително важни.