Изпитва ли ни Бог?

Изпитва ли ни понякога Бог? Не, Бог всъщност не ни изпитва или проверява. На изпитание ни подлага невежеството, което действа чрез враждебните, небожествени сили. Прекарали сме с невежеството много, много хиляди години. В мига, в който започнем да се стремим, невежеството ни заплашва: „Къде си тръгнал? Беше в стаята ми хиляди години. Как смееш сега да ме напускаш?“. Ние отвръщаме: „Сгреших, че прекарах с теб толкова много време. Сега не искам да оставам повече при теб“. Тогава невежеството ни предлага всевъзможни изкушения.

И така, щом приемем духовния живот, трябва да се сблъскаме с всякакви изкушения. Изкушението не е нищо друго освен един вид изпитание. Ако се справим с тези изпитания, ставаме едно с Бог. Отначало Бог само ще наблюдава и ще следи. Ако от една страна казваме външно, че не искаме да оставаме в невежеството, а от друга страна тайно се въргаляме в земните удоволствия, то Бог просто запазва мълчание. Ние може да твърдим, че не искаме да ядем храната на невежеството, но в същото време да я поглъщаме. Така се държим като камилата. Тя яде тръни и устата ѝ кърви. Камилата си казва, че никога вече няма да яде тези тръни, но скоро след това пак го прави. По същия начин някои от нас казваме, че не искаме да оставаме повече при невежеството, но в следващия миг отново ставаме най-близки приятели с него.

Ако обаче види, че ние искрено се стараем да си вземем изпита, Бог веднага ще ни даде способността за това. Когато почувства, че наистина не искаме да се забъркваме с невежеството, че вече не искаме да имаме нищо общо с него, Той ни дава безкрайна вътрешна енергия и сила, за да се изтръгнем от невежеството.

Бог никога не проверява; Бог никога не изкушава. Той просто ще ни даде вътрешната сила, за да победим изкушенията. Самото Божие Състрадание е най-голямата ни Сила. Само че ние получаваме Неговата Сила единствено ако сме искрени. Божията помощ, също като слънчевата светлина, е за всекиго. Ако човек държи вратите и прозорците си отворени, в неговата стая влиза светлината.

Но ако той държи вратите и прозорците затворени, слънчевата светлина няма да може да влезе. Така и божественото Състрадание на Всевишния постоянно се излива върху нас, но трябва да държим отворена вратата на сърцето си. Само тогава ще можем да се отърсим от невежеството.