Ограничена ли е Силата на Бог?

Онзи ден един мой млад приятел ме попита защо след толкова хиляди години Бог все още не е направил целия свят духовен. „Ограничена ли е Силата на Бог?“ – попита той – „или Бог не е избрал да направи света духовен?“ Аз искам да кажа, че Божията Сила е безгранична, но ние сме тези, които не искат да станат духовни. С други думи, земята не желае Божията Светлина.

Бог е мъдър, безкрайно по-мъдър от нас. Някой с по-малко сила от Него може да принуди друг човек да направи нещо, което не иска. Но Бог не принуждава никого да прави каквото и да било. Той чувства, че ако си послужи със сила, ние няма да изпитаме върховната Радост. Вие можете насила да накарате някого да яде, но вътрешно той ще ви проклина. Бог само казва: „Дете Мое, предлагам ти да ядеш това за твое добро. Ако изядеш тази храна, ще се заситиш. Така ще станеш силен и ще можеш да се бориш с невежеството“. Бог предлага Своята Светлина, Своята вътрешна храна, но не принуждава никого да я приеме. Такъв е Неговият подход.

Бог вижда миналото, настоящето и бъдещето. Той знае, че е правилно да ни предлага постоянно Своята Мъдрост и безкрайно Търпение. Хората нямат търпение и смятат, че като удрят детето си, като го принуждават, постъпват най-добре. Само че когато това дете порасне, то ще иска само да отвръща на родителите с удари. Сега то е невинно, безпомощно. Ако бащата удари сина си, синът ще запомни тази случка. Той може рано да напусне дома си и да се отчужди от своите родители. Или в юношеството си ще започне да си връща: ти ме удари, сега аз ще те ударя. Така става, когато родителите злоупотребяват със силата си.

Бог Бащата не действа така. Той ще прояви само силно Състрадание, безкрайно Състрадание. Тогава Неговото дете ще Му поднесе накрая безкрайна благодарност за това, че е проявил Светлината на Своето безкрайно Състрадание. Детето ще получи тази Светлина и ще се постарае да бъде достойно за своя Баща. Когато Състраданието е в действие, когато Светлината е в действие, тогава действа Мъдростта. Ако предложите мъдрост на някого, то след десет или двадесет години този човек също ще иска да сподели с вас мъдростта, когато самият той я постигне.

Бог няма никога да даде нещо преждевременно. Това би било като откъсване на неузрял плод с мисълта, че ще е много вкусен. Ако го изядете преди да е узрял, вкусът му ще е противен. Винаги трябва да изчаквате да узрее. Подобно на това, ако някой спи дълбоко, а вие отидете и му кажете, че е време да става, когато всъщност е време само вие да станете, той просто ще ви изрита и вие ще се разстроите. Той ще каже: „Какво правиш? За теб си е много добре да станеш. Прави каквото искаш. За мен е време да спя“. Сънят е това, което го радва. В такъв момент вие сте безсилни.

Вижте властта на съдията от Върховния съд, когато е в кабинета си. А когато е със съпругата и децата си, същият този човек не може да упражнява такава власт. Собственият му син няма да го слуша. Той може да помоли сина си да му донесе чаша вода, но синът му да не го направи. Съдията от Върховния съд и бащата са една и съща личност. Но когато е в съда, целият народ го слуша, а вкъщи собствените му деца няма да го послушат.

Когато е в Небесата, Всевишният е наистина Върховният и в същото време Той непрестанно надминава Себе си. Всевишният притежава такава върховна Сила във вътрешния свят. Но когато пожелае да действа тук на земята със Своите деца, Той е безкрайно Търпелив. Той става едно с тяхното невежество и казва: „Добре, ако искате да не Ме слушате, ако искате да играете такива глупави игри, нека тогава и Аз да си поиграя с вас“.

Може да попитате как Бог проявява Своята Сила в човека. Аз бих искал да кажа, че Той проявява не само Сила, но и всичките си останали качества чрез Любов. Бог използва Сила, но предпочита да проявява Себе си чрез Любов, Грижа и Състрадание.