Божията Доброта и Божията Справедливост
Някои хора смятат, че Божията Справедливост е по-изявена от Неговата Доброта. Но аз бих искал да кажа, че по-важната черта на Бог е Добротата, не Справедливостта, и тази Доброта е Неговата истинска вътрешна Мъдрост. Бог знае какво да прави и кога да го прави, каква роля да играе на всеки етап от еволюцията на съзнанието ни.Пътешествието на нашата душа е минало през минералното царство в царството на растенията, а след това сме навлезли в животинското царство. Сега сме човешки същества, но сме само малко по-добри от животните. Трябва да знаем, че животните са в самото Сърце на Бог; и разрушителните сили са в Него. Човешките и божествените сили също са в Него. Какво се случва? Разрушителните сили не биват наказани или премахнати, те бавно и постепенно биват преобразени в божествени сили. Ако се вгледаме в животинското царство, виждаме, че то е пълно с кавги и битки. Ние, човешките същества, не се бием толкова жестоко, и значи сме вече преобразени донякъде.
Все пак в Божието творение все още има зло. Но това, което наричаме зло, в този случай е нещо, лишено от стремеж. Това, което духовно стремящият се нарича зло, може да е донякъде добро в сравнение с това, което нестремящият се определя като зло. Смятаното от нас за грешка е полуистина, предвестник на истината. Винаги трябва да гледаме на това по този начин. Детето е несъвършено и прави много грешки. С обикновеното си човешко разбиране, със силата на нашата справедливост може да кажем, че то е самият дявол. Но това дете, когато стане на петнадесет или шестнадесет години, ще продължи да се развива. Ще стане, добро, сърдечно, достойно и мъдро. Затова трябва да помним, че детето все още расте.
Ако се разграничим от Бог или кажем, че всички Негови дела се основават на Справедливостта, то ще сгрешим. Ако Той действаше единствено съгласно Своята Справедливост, то никой нямаше да може да остане на земята, никой нямаше да съществува. Ако Бог застане пред нас и претегли колко добри неща и колко лоши неща сме извършили, ние ще видим, че лошите ни дела ще са безкрайно повече от добрите. Никой не би могъл да осъзнае Бог.
И какво прави Бог всъщност? Той борави със Своето Състрадание и в Състраданието Му е Светлината на Неговата Мъдрост. Той проявява Състрадание към този, който сега е в процес на еволюция, защото знае, че човекът ще израства духовно и накрая ще постъпи правилно, по божествен начин. В Неговото Състрадание действа Светлината на Мъдростта. Бавно и постепенно Той ще може да отведе човека при Своята безкрайна Светлина. Ако започнеше със Справедливост, Той веднага щеше да застане пред нас с железен прът и да ни заудря. Това обаче Той няма никога да стори. Той ни изпраща само Състрадание.
Затова, ако попитате: „Какво е Бог?“, аз ще кажа, че Бог е целият Любов. И ако в тази Любов съзрете Справедливост, трябва да знаете каква Справедливост е това. Ако детето е само на няколко месеца, то майката ще му дава само мляко или друга течност. Тя няма да му даде голямо парче месо или нещо твърдо и тежко, защото то няма да може да го смели. Въпреки че тези твърди храни може да са по-вкусни и по-приятни за детето, майката не може да му ги дава, защото то е твърде малко. Детето ще расте и майката постепенно ще може да го храни с тези неща.
Когато видим, че някой не получава достатъчно Мир, Светлина или Блаженство, ние трябва да чувстваме, че Бог му дава според степента на неговата възприемчивост. Бог е винаги справедлив с примитивния, с този, който е все още в начален стадий. Но в същото време Той е изпълнен с Любов към този човек. Бог не иска вътрешният му съд да се пръсне прибързано. И ако попитате: „Защо Бог не играе Играта си справедливо? Защо дава толкова много Мир и Сила на един, а на друг не дава?“, отговорът е, че другият човек не е готов. Каквото и да дава Бог на някого, то е знак за Неговата Любов. Той ще каже: „Ти си Моят младенец, Моето дете, и Аз мога да ти дам толкова. Това е нужното“. Ако му даде повече от това, Бог може да съсипе вътрешния напредък на човека. Но този, на когото е дадено повече, притежава способността да го получи, да го въплъти и осъществи.
И така, най-важната характеристика на Бог е Любовта. А когато се прояви под формата на близост, тя се нарича Състрадание. Това Състрадание е най-могъщата, най-важната черта на Бог, а не Неговата Справедливост. Справедливостта и всички останали божествени качества се съдържат в Състраданието.
