Крайното и безкрайното

Той е пространство.
Той е измерен.
Той може да бъде измерен.
Той трябва да бъде измерен.

Той е отвъд пространството.
Той е неизмерим.
Той е безграничен.
Той е безкраен.

Бог е безкрайно Съзнание, безкрайно Блаженство, и все пак може да приема и крайна форма. Той е безкраен, Той е краен, и същевременно надхвърля и Безкрайното, и крайното. Той е живот, Той е смърт, и все пак е отвъд живота и смъртта. Когато казвам „Всевишен“, аз имам предвид Безкрайното, Вечното и Безсмъртното. Но когато Го видя, аз съм лице в лице с Него също като с вас. Само че Бог всъщност е безграничен и в полето на проявата приема всякакви форми, от малко насекомо до огромен слон. Много хора не са способни да приемат идеята, че Бог може да бъде краен. Нека обаче помислим за едно от Неговите божествени качества, наречено Вездесъщност. Според нашето човешко усещане, когато помислим за Вездесъщност, ние веднага си представяме нещо необятно. Вярно, Той е необятен като света, но тъй като е във всичко, Бог може да е и краен. Бог е и Всемогъщ. Къде е Неговото Всемогъщество, ако не може да стане малко дете, дребно насекомо или атом? По собствена воля ние всъщност не можем да направим нищо. Но тъй като е Всемогъщ, Бог може да направи каквото пожелае по Своя собствена Воля: Той може да е огромен, може да е и безкрайно малък.

Като човешки същества ние еволюираме към нашето трансцендентално Съвършенство. Стремим се към Безкрайното. Точно сега ние чувстваме, че това е Божие творение, но че Бог има Свое отделно съществуване. Това усещане обаче е погрешно. Така, както душата е в тялото ни, Бог е в Своето творение. В противен случай творението не може да съществува. Когато душата напусне тялото, ние ще умрем. По същия начин, ако Бог напусне творението, то също би изчезнало. Бог Безкрайният е влязъл в нас, в тези крайни тела, чийто срок е петдесет, шестдесет или седемдесет години. Безкрайното изпитва най-голямата радост само ако стане и крайно. Ние трябва да разберем, трябва да почувстваме и да осъзнаем това за себе си. Само тогава ще виждаме Бог в Неговото творение. Иначе ще мислим, че Бог е в Небесата, а ние, макар да сме Негово творение, нямаме никаква връзка с Него.

Крайното и Безкрайното, според външното ни разбиране, са противоположности. Но в Божието Око те са едно; едното допълва другото. Крайното и Безкрайното винаги искат да вървят ръка за ръка. Крайното иска да достигне Абсолюта, Най-Висшето, което е Безкрайното. То иска да се проявява във и чрез крайното. Тогава играта е цялостна. Иначе ще е само едностранна игра. Няма да има никаква истинска радост, никакво постижение, никакво осъществяване. Във и чрез крайното пее Безкрайното своята песен на единението. Във и чрез Безкрайното пее крайното своята песен на многообразието.

Бог е всичко, но всеки човек трябва сам да почувства какво е Бог за него. Бог може да е безкрайна Светлина, безкрайно Съзнание, безкрайна Сила, безкрайна Радост, безкрайно Блаженство, безкрайно Състрадание, безкрайна Енергия. Той може да е личностен, с форма; Той може да е и безличностен, без форма – също както водата има форма, когато е лед, но е без форма в течното си състояние. Понякога ние изпитваме радост, когато видим Бог в някаква форма; друг път се радваме, когато Го видим без форма. Можем да Го видим в Неговия безличностен аспект като необятна шир от Светлина. В личностния си аспект Той може да се яви като сияйно човешко същество с две ръце, две очи и всичко останало, което и ние имаме. Той ще е най-просветленото Същество тук на земята и там в Небесата. Когато се появи като личностно Същество, ние можем да водим с Него всякакви задушевни разговори лице в лице.