Формата и безформеното

Когато Бог е създал Себе си, Той го е направил в два аспекта: Безкрайното и крайното. Когато мислите за крайното, вие си представяте форма, а когато мислите за Безкрайното, чувствате, че форма няма. В крайното обаче се крие посланието на Безкрайното; в крайното е най-напред разкриването, а след това и проявлението на Безкрайното. Крайното е необходимо, защото именно чрез него играе Безкрайното своята роля в космичния ритъм тук, на земята. В същото време Безкрайното е необходимо, защото именно в него е вечният подслон за крайното. Там то намира защита и съвършенство.

Безформеното е необходимо за осъзнаването на Най-Висшето, Върховното, Безкрайното, а формата е необходима за разкриването и проявлението на Най-Висшето и най-дълбокото по един съкровен начин. Това, което е безкрайно в съзнанието ни, може да бъде видяно само в безформения му вид. От друга страна, то може да влезе в някаква форма. Затова сърцето може да побере в себе си Безкрайността. Когато навлезете в извънсетивната физическа сфера, всичко е безформено. Когато навлезете в материалната сфера, всичко има форма.

Ако медитирате, за да постигнете нещо много осезаемо и близко, ще е полезно да се обърнете към Всевишния в облика на Майката, Божествената Майка. А ако искате да преживеете нещо абстрактно, във вид на енергия или етер, то ще се обърнете към нещо безгранично, безформено.