Божият Свят и светът на човека¹

В Божия Свят няма такова нещо като несъвършенство. Всичко е съвършенство, всепросветляващо и всеосъществяващо съвършенство. В света на човека няма такова нещо като съвършенство. Всичко е несъвършенство. Външният характер на несъвършенството е обезкуражаващ. Вътрешният характер на несъвършенството е обезсърчаващ.

В Божия Свят няма такова нещо като нечистота. Всичко е чистота. Чистотата е единството-радост на Бог трансценденталния Възлюбен Всевишен и Бог вселенския Любим Божествен. В света на човека няма такова нещо като чистота. Всичко е нечистота. Нечистотата е едновременно тласкаща и отблъскваща. Самото естество на нечистотата е да унищожава цялото същество.

В Божия Свят няма такова нещо като провал. Всичко е преживяване. Преживяването е предшественика на осъзнаването, а осъзнаването е единство отвътре и отвън. В преживяването забелязваме две неща: успех и напредък. Успехът в крайна сметка се предава на напредъка, тъй като напредъкът е винаги окуражителен, просветляващ и осъществяващ, докато успехът на моменти се оказва маскирано бедствие. В света на човека няма такова нещо като успех. Дори когато така нареченият успех дойде, той никога не носи трайно удовлетворение.

В Божия Свят няма такова нещо като пожертване. Всичко е близост-съвършенство и единство-удовлетворение. В света на човека също няма такова нещо като пожертване. Тук всичко е разделение-стена и унищожение-вулкан.

Божият Свят е винаги готов да изпълни света на човека с Любовта на Безкрайността, Загрижеността на Вечността и Живота на Безсмъртието. Светът на човека е този, който трябва да приеме благославящите подаръци от Божия Свят с малкото пламъче на благодарността от самите дълбини на сърцето си.