Не се бави12
Мой Възлюбени Господи, искаш ли да чакам, за да получа повече от Теб? Искаш ли да чакам, за да Ти дам повече?„Не, не, сине Мой, не трябва да чакаш. Ако чакаш, старите ти небожествени приятели ще те изкушат и ще те нападнат.
Старият ти небожествен приятел летаргията ще нападне тялото ти. Старият ти небожествен приятел страхът ще нападне витала ти. Старият ти небожествен приятел съмнението ще нападне ума ти. Старият ти небожествен приятел несигурността ще нападне сърцето ти. Старият ти небожествен приятел нечистотата ще нападне живота ти. Ето защо не чакай.
Не се бави. Тичай, лети и се гмуркай! Тичай далеч, по-далеч, най-далеч. Лети високо, по-високо, най-високо. Гмуркай се дълбоко, по-дълбоко, най-дълбоко.
Не се бави. Ако се бавиш, ще изпуснеш целта. Този, който чака, не може да успее. Състезанието е за бързите. Този, който чака, не може да успее. Битката е за смелите. Този, който чака, не може да успее. Играта е за божествения любящ.
Това е духовно състезание. Това е и духовна битка и духовна игра. Тук всеки миг е от огромно значение. Всеки миг можеш да ускориш пътуването на душата си. Любовта ти към Мен не трябва да знае що е то прекъсване. Посветеността ти към Мен не трябва да знае що е то прекъсване. Предаването ти към Мен не трябва да знае що е то прекъсване.
Започни. Достигни целта. Започни отново. Отново достигни целта – и отново започни и отново достигни целта. Целта е вечно надминаваща се. По Пътя на Моята Вечност се превърни във вечен пътник. Безрожденото начало и безсмъртният край ще бъдат Целта на собствената ти Вечност.
Сине Мой, не се бави. Не чакай. Часът е ударил. Крайно време е да се гмурнеш дълбоко навътре и винаги да плачеш и да се опитваш и да се опитваш и да плачеш, за да станеш върховно избран Мой инструмент.
Веднага Ми дай това, което имаш: благодарността на сърцето си и предаването на живота си – сърце на благодарност и живот на предаване. Теб незабавно, сине Мой, ще даря с безкрайното Си Състрадание и безсмъртното Си Удовлетворение.
Не чакай. Не се бави. Тук и сега започни да тичаш, докато целта не бъде достигната. Отново, тази цел, която ще достигнеш, ще бъде начална точка за нова цел, която отново ще бъде началната точка за по-висока цел. Ти си вечен пътник, който вечно върви по Пътя на Моята Вечност. За теб съществува само безрожденото начало. За теб съществува само безсмъртния край.“
WNY 32. НЙЩУ във Фредония, Фредония, щат Ню Йорк — 22 април 1978 г., 18:30 ч.↩