Духовният живот¹³

„Онези, които падат в духовния живот несъмнено са плачевни провали.“

Какво се случва с онези, които отпадат от духовния живот? Ще им се дадели друга възможност?

„Да, ще им се даде друга възможност. В интерес на истината ще им се дават възможности отново и отново, но те може и да не се възползват от тези възможности. Възможности ще се дават, но те може и да не се възползват от тези нови възможности.“

Какво се случва с онези, които се отказват от духовния живот и говорят лошо за духовния път, за Учителя и за духовността като цяло?

„Те получават неизказано наказание от вътрешния свят. Те получават това наказание от старите си приятели: страха, съмнението, безпокойството, грижата, разочарованието и накрая разрушението. Когато търсещият навлезе в духовния живот, тези приятели или врагове го измъчват, а после, когато се откаже от духовния живот, те отново го измъчват. Но този път, когато го измъчват, го измъчват с подигравка. Те му казват: „Знаехме, че не си предопределен за духовния живот“. Търсещият е напълно загубен. Той не е нито в света на стремежа, нито в света на желанията. Светът на стремежа повече не се нуждае от него, а светът на желанията твърди: „Тъй като ни изостави и влезе в света на стремежа, не се нуждаем от теб. Но тъй като падна, ти заслужаваш наказание от нас“. Тогава страхът, съмнението, безпокойството и несигурността връхлитат бившия търсещ.“

Мой Господи, какво се случва с онези, които са се отказали от духовността и сега искат да се върнат, но поради истински срам не успяват да го направят?

„Те трябва да знаят, че няма такова нещо като срам в духовния живот. Това, от което човек се нуждае, е мъдрост. Тази мъдрост трябва накрая да изгрее във всеки. Щом веднъж изгрее мъдростта, Божият Час удря. Отново, когато Божият Час удари, изгрява вътрешната мъдрост. Този вътрешен изгрев или Божият Час е от огромно значение в живота на всеки отделен търсещ.“

Мой Господи, какво се случва с онези, които се стараят, но все пак се провалят?

„Ако се постараят и се провалят, тогава бъди сигурен, че ще бъдат дарени с допълнително Състрадание от Мен, така че непременно да успеят. Защо се провалят търсещите? Защо успяват? Те се провалят, защото в потока на духовия живот, вместо да имат един началник, те имат двама началници или двама господари. Учителят е единият началник, а самият търсещ е другият началник. Учителят е представител на света на сърцето, а търсещият въплъщава или представлява виталния свят, света на очакването, света на изискването и накрая света на бунта.

В началото, когато търсещите приемат духовния живот, те дават тържествено обещание на себе си и на Учителя, че ще радват Всевишния в Учителя и в себе си по начина, по който Всевишният иска да бъде зарадван. Но след известно време те чувстват, че са удовлетворили Всевишния по Негов собствен Начин, така че сега могат да удовлетворяват себе си по свой собствен начин. Така че те се опитват да правят компромис в ежедневния си живот. Известно време те се вслушват в повелите на вътрешното си същество, на божественото в себе си и се стараят да достигнат по-висша цел. После, тъй като са удовлетворили божественото, Всевишния в себе си, те усещат, че сега им е позволено да удовлетворяват себе си по свой собствен начин. Но тук те допускат огромна грешка. Веднъж щом се посветят на Всевишния, те трябва вечно да Го радват по Негов собствен Начин.“

Как могат да поддържат стремежа си, ентусиазма си, любовта си към Теб, посветеността си към Теб и предаването си на Теб? Веднъж са имали чиста вяра, силна любов, силна посветеност, силно предаване – всичко е било самата дълбочина. Но през годините са я изгубили. Как може търсещият да поддържа същата дълбочина по време на духовното си пътешествие?

„Търсещият трябва да осъзнае, че в себе си той има вечен глад, неутолим глад. Гладът за Непознатото и гладът за Непознаваемото той неспирно трябва да подхранва. Този глад не е земен глад да притежава или да бъде притежаван. Тук гладът е за себепросветление и съвършенство. Когато отделният търсещ е просветлен, той неизменно ще види и почувства, че светът отвътре и отвън е изцяло просветлен. Ако той притежава този вечен глад да върши правилното нещо и да стане съвършен инструмент на Всевишния, тогава гладът му ще бъде наситен и за негова голяма изненада ще види, че светът наоколо също е осъществен.

Това, от което се нуждае търсещият, е постоянен вътрешен глад. Той никога не трябва да е самодоволен или да мисли, че е постигнал върховната цел. Няма такова нещо като върховна цел – има само една цел, която постоянно надминава собствената си висота. Така че търсещият трябва да осъзнае върховната Истина, че всеки миг той надминава собствената си най-висока висота по силата на своята всеотдайност на вечно надминаващата се Реалност и Божественост. Всеки ден една нова надежда трябва да изгрява вътре в него, всеки ден нов поток от ентусиазъм трябва да се лее през цялото му същество. Той постоянно трябва да подхранва едно ново обещание да пожертва привързаното си към земята съзнание и да осъществи свободното си в Небесата съзнание. Всеки ден търсещият трябва да чувства, че върви напред и очаква нова, ярка, по-ярка, най-ярка цел. Не трябва, да чувства, че е обречен на разочарование заради миналите си провали. Провалите са само стълбовете към успеха. Той трябва да осъзнае, че в неговия случай няма такова нещо като провал, защото той определено иска и се нуждае от вечно просветляващата и вечно надминаващата се Божественост.

Искреният търсещ винаги ще се цели към по-висша цел и по-осъществяващо съвършенство. Искрен търсещ е този, който никога не остава удовлетворен от това, което има, и от това, в което се е превърнал. То не е като обикновения човек, който е недоволен през цялото време и е обречен на разочарование и саморазрушение. Не, неговото неудовлетворение не е човешко неудовлетворение – то е напълно различно. Тук той борави с Вечността и Безсмъртието. Той се старае да надмине себе си, вместо да обвързва другите. Той се старае да радва своя Любим Всевишен повече, все повече. Той се старае да стане безусловно предаден търсещ. Затова неговото неудовлетворение не е неудовлетворението на привързаното към желанията човешко същество. Той е неудовлетворен, защото не може да стане това, което Всевишният в него иска той да стане, и това, което търсещият в неговата душа иска той да стане.

Това неудовлетворение няма да бъде използвано по отрицателен начин, а по положителен. Той ще каже: „Трябва да стигна толкова далеч, да постигна толкова много, да предложа толкова много. Затова трябва да тичам бързо, по-бързо, най-бързо. Трябва да засиля вътрешния си плач. Трябва да се гмурна по-дълбоко навътре, за да придобия повече божествено богатство – повече любов, посветеност и предаване. За какво? Само за да го поставя в Нозете на Всевишния, за да може да бъде използвано от целия свят“. Така че божествената му неудовлетвореност радва Всевишния по Негов собствен Начин и това удовлетвореност на Всевишния е нещото, за което търсещият е копнеел през цялото време.“