Вярвам ли в чудеса?¹⁴

Вярвам ли в чудеса? Да, вярвам. Искам ли да виждам чудеса да се случват в собствения ми живот? Да, искам. Всеки ден искам да ставам в шест часа сутринта и да се моля и да медитирам върху Бог. Ако мога да го направя, това ще е първото чудо в живота ми.

Второто чудо, което искам да видя в живота си, е това: в продължение на десет мимолетни секунди всеки ден ще предлагам благодарното си сърце на моя Възлюбен Всевишен. Третото чудо, което искам, е да мога да се моля без никакво очакване. Ще се моля за мир, любов и светлина от моя Възлюбен Всевишен, но ако Той не изпълни молитвата ми, няма да роптая. Ще продължа да се моля, за да стана добър инструмент, понеже чувствам, че с помощта на молитвата мога да стана добър инструмент на моя Възлюбен Всевишен.

Съществува и друго чудо, което искам да видя изпълнено в собствения ми живот. Когато медитирам, моето най-искрено желание е да не позволявам на каквато и да било мисъл да влиза в ума ми. Искам да направя ума си спокоен, тих и необезпокояван, докато трае моята медитация. По време на медитацията си, в тишина ще пея песента на победата и тази песен ще посветя на Вътрешния си Водач. По време на медитацията си ще наблюдавам само едно нещо: дали моето предаване на Волята на Всевишния се увеличава, или намалява? Ще се старая да увеличавам предаването си всеки миг по време на моята медитация. Ще медитирам за широта във външната си природа и съвършенство във вътрешната си природа. Ще се старая да медитирам поне в продължение на половин час без прекъсване душевно, посветено и безусловно. В края на медитацията си отново ще предложа благодарността сърцето си на моя Възлюбен Всевишен в продължение на десет мимолетни секунди, тъй като поради безкрайната Си Щедрост Той ми е позволил да извърша първото чудо: да стана рано сутрин и да сложа край на моята летаргия и на съня на невежеството.

През деня ще направя всичко по силите си, за да повторя дълбоко в най-съкровените кътчета на сърцето си малко, но душевно, значимо и плодоносно послание: „Бог заради Самия Бог“. Духовност заради самата духовността. Осъзнаване заради самото осъзнаването. Единство заради самото единството. Духовността означава Бог заради Самия Бог. Вътрешният плач означава Бог заради Самия Бог. Съвършенството в природата означава Бог заради Самия Бог. Когато търсещият душевно извика: „Бог заради Самия Бог“, Безкрайността, Вечността и Безсмъртието стават не смътни термини, а абсолютни реалности, които разцъфват бавно, сигурно и безпогрешно в неговото сърце.

Отсега нататък ще обичам моя Господ заради самия мой Господ – Него аз ще удовлетворявам но Негов собствен Начин. В тишина ще изричам: „Бог заради Самия Бог.” Ако мога да направя всичко това, тогава ще извърша няколко чудеса в собствения си живот.