Освобождение⁴

Освобождението е избавление от ограничението и задушаването. Освобождението е надминаване на съзнанието на тялото. Съзнанието на тялото е песента на „аз-а“, песента, която казва: „Аз имам и аз съм“. Освобождението е въплъщение на спокойствието на Вечността и гласа на Безсмъртието. Вечността е Тишината-Прозрение на Бог. Безсмъртието е Звукът-Проявление на Бог. Спокойствието е Бог-Красотата в човека. Гласът е човекът-дълг към Бог.

Освободен човек е този, който е счупил оковите на раждането и смъртта. Раждането е болезнен вик. Смъртта е безплодна въздишка. Освободен човек е този, който не страда от самосъздадено невежество. Невежеството е нереалното в нас. Нереалното е източник на множеството ни страдания. Но собственият ни нероден и безсмъртен изкачващ се стремеж е панацеята за всички тези страдания.

Стремежът е Небесна сила. Небесната сила непрекъснато пее и танцува с просветлението. Желанието е земна мощ. Земната мощ се страхува от просветлението. Просветлението не е благодат, то дори не е подарък. Просветлението е върховно осъществяващо разгръщане, идващо дълбоко отвътре.

Просветление, освобождение и осъзнаване. Трите са неразделни приятели. Това са стъпалата на стълбата на нашия стремеж, която достига най-високия Абсолют. Просветлението побеждава тъмнината. Освобождението завладява невежеството. Осъзнаването преобразява едновременно тъмнината и невежеството, за да можем да се превърнем в съвършен инструмент, с който Абсолютният Всевишен да си служи по Свой собствен Начин.