8.

Нашето сърце е наивно. Нашият ум е находчив. Нашето тяло е невежо. Нашите очи са невръстни. Нашият витал е ревящ тигър. Нашата душа е сирак. С раждането ? родителите ? са я хвърлили долу на земята от възнесената сфера, за да намери Живота Божествен в прахта със съдействието на сърцето, ума, витала, тялото и сетивата.

Уви, с изключение на сърцето, всички други членове на нашето семейство поглеждат високомерно към душата и казват: „О, глупачке и просякиньо, завърни се в твоята собствена обител! Нямаме нужда от теб. Ние сме доста доволни от тази наша мила земя“. Уви, истинската владетелка е управлявана от нейните безочливи пигмейски поданици.