13.

Има само два плода: единият е тишина, другият – глъч. Мъдрият жадува за първия, невежият копнее за втория. Онези, които живеят в тишина, казват, че светът не е сън – той е себеостояваща реалност. Онези, които са погълнати от глъчта, казват, че светът е по-преходен от пясъчно въже. И двете страни са непоколебими в твърденията си.

Ужасен спор се надигна между моето сърце и моя ум за това кой бе прав. Според сърцето ми тишината е далеч по-велика от глъчта. Според ума ми тишината не може да се сравнява с глъчта. Те ме направиха съдия. Тъй като не знаех истината, отидох при душата си с треперещ език.

Моята душа ме утеши и ми каза: „Твоето сърце е върхът на мъдростта, а твоят ум е бездната на невежеството. Давам ти две семена. Едното е Безсмъртието, другото е преобразяването. Посей първото семе в сърцето си, а второто в ума си. За нула време ще откриеш, че ужасният им спор ще приключи с любяща прегръдка“.