Истина

"Теорията трябва да се проверява. Фактът трябва да се уважава. Истината трябва да се изживява.
— Шри Чинмой"

Да бъдем честни и нравствени личности е безкрайно по-добре, отколкото да сме неморални, неискрени и нечестни. Няма да изричаме лъжи, няма да мамим родителите, приятелите, учителите или учениците си. Ако сме съвестни в нещо — например в казването на истината — това означава, че се стремим към съвършенство. Поради това, че полагаме усилия, ние вече притежаваме частично съвършенство. То неизбежно присъства в самата ни нагласа. Но за пълното съвършенство се изискват много неща. Не е достатъчно само да сме добросъвестни. Нуждаем се от много повече божествени качества, за да постигнем пълно съвършенство.

Трябва да знаем към каква истина сме се устремили: върховната Истина или обикновената, земна, ежедневна истина. Да предположим, че искате да изпиете чаша вода и ми казвате: „Ще изпия чаша вода.” След секунди променяте намерението си; решавате, че не сте толкова жадни. Казали сте ми, че ще изпиете чаша вода, но не сте я изпили. Формално погледнато, вие сте излъгали. Ако пък изпиете водата, значи сте ми казали истината. Самото казване на истината обаче не означава, че сте осъзнали висшата Истина. От друга страна, ако не изпиете водата, макар да сте ми казали, че ще го направите, вие няма да изгубите своето най-високо съзнание дори и за секунда. Казваме, че ще извършим нещо и може би не го правим. Но в този случай истината, която сме накърнили, не е върховната Истина.

Честните хора на земята са много, но трябва да знаем колко далеч могат да стигнат те със своята честност. Има много чиновници, работещи в големи кантори, които никога не са лъгали. Те са честни, винаги казват истината. Кокато става въпрос да се каже истината за попълване на формуляри или получаване на пари, тези хора са перфектни. Ден след ден те говорят правдиво стотици пъти и не мамят никого. Но когато става въпрос за стремеж, за желание да стигнеш до Бог, къде са те? За тези чиновници върховната, абсолютна Истина, е отвъд въображението. Те не могат дори да си представят какво е да се молиш на Бог по два или три часа на ден, камо ли да бъдеш едно цяло с Неговото Съзнание. В това отношение те са съвсем ограничени.

Да предположим, че едната ни ръка е изцапана и се потапяме в океана. Онази част от нас, която е малко по-чиста, също се потапя. Какво се случва тогава? Морето на просветлението окъпва частта, която притежава малко чистота, и тази част бива истински просветлена. Но и онази част, която е пълна с несъзнателност, също се просветлява. Така се извършва истинското просветление. Трябва да се хвърлим в морето на духовността и с небожествената част на своята природа, и с така наречената чиста част. Тази така наречена чиста част от нас е моралът ни, земната ни истина. Когато навлезем в морето на духовността, просветлението залива цялото ни същество.

В момента ние чувстваме, че истината трябва да излезе от нас отвътре, че във външния свят няма истина. Не е така! Външният свят също е Божие творение. Всички ние се опитваме да бъдем духовни личности. Когато някой ни каже нещо за наше добро, трябва да го приемем. Ако съседът ни е стигнал до някаква истина, която ние още нее сме открили, нека не я отричаме упорито. Само глупаво упоритият човек отстоява винаги своето мнение. Разликата между мъдрия и глупавия е тази: мъдрият човек се опитва да коригира мнението си. Не липсата на мъдрост го кара да промени гледището си. Не! Той съзира по-висша истина, по-висша светлина, и променя схващанията си, за да отразяват те по-висшата истина. Глупавият човек обаче винаги държи на първоначалното си мнение. Всъщност не той държи на мнението си, а мнението го удържа. Ние казваме, че притежаваме мнение. Не! Много често самите ние сме в хватката на това мнение. И точно сега не е нужно и не е възможно нашите мнения да се основават винаги на окончателната Истина.

Реалната Истина, върховната Истина, идва при нас едва когато постигнем Абсолюта. Само когато стигнем до Абсолюта, ще можем да осъзнаем и въплътим абсолютната Истина. Ала преди да осъзнаем Абсолюта, преди да станем въплъщение на Бог, не можем да изживяваме окончателната Истина. Това е невъзможно! Първо трябвада въплътим нещо; едва тогава можем да го изживеем. Само когато стана олицетворение на Истината, Светлината, Любовта или друго божествено качество, аз мога да разкрия и проявя това божествено качество в ежедневието си. Да изживяваш означава да проявяваш. Когато изживяваме Истината, ние проявяваме Истината. Когато сме дали живот на Любовта, Светлината, Радостта, Мира, Хармонията, Блаженството, Силата и другите боествени качества, те се нуждаят от място, което да обитават. Ние трябва непрестанно да се опитваме да приютим всички тези божествени качества в съзнанието си. Ако се стремим да ги запазим в себе си, трябва да се стараем постоянно да им даваме живот. Как можем да им даваме живот? Като съзнателно ги караме да играят свободно в нас и около нас. Ако го направим, Истината ще вдъхне живот на тези божествени качества. Щом Истината започне да действа в тях, значи животът тече. Защото техният живот е Истината. Когато животът тече бавно и неотклонно, ние виждаме как външният ни живот следва повелите на нашия вътрешен живот. Тогава ще можем да живеем Истината. Това, което е радост днес, утре може да се превърне в печал.