Гуру

Бог има два аспекта: личен и безличностен. Ако не възприемаме Бог в Неговия личен аспект, тогава осъзнаването ще бъде най-трудно. Ако разглеждаме Бог в Неговия безличностен аспект, като безкрайно разширение от Мир и Светлина, за нас ще бъде изключително трудно да осъзнаем този аспект. Но ако видим личния аспект, то е много лесно да влезем в безличностния аспект. Ако не познавате човек и чуете името му, ще ви бъде трудно да установите някаква ясна или близка вътрешна връзка. Но веднъж да познавате някого, веднъж да сте установили съзнателно единство с Бог, ако по-късно не Го виждате ясно, няма вреда.

Когато имате истински духовен Учител, най-лесният и най-успешният начин за просветление е да цените неговото земно съществуване. Ако кажете: „Не, той е мой Учител, но някой друг е по-велик. Аз мога да се моля на Господ Кришна, Господ Буда, Шри Рамакришна; те са по-велики“, вие правите грешка. Вашият дядо може да е бил най-великият доктор на земята, но ако той не е жив днес, ще очаквате ли да излекува стомашните ви болки? Той не може да ви излекува, но един доктор, който сега е на земята, може да ви излекува.

Тези, които са на земята с мен, винаги би трябвало да чувстват, че аз съм повече от достатъчен за тях. Ако моите ученици трябва да мислят за Христос, Господ Буда, Шри Кришна, те би трябвало да мислят за тях вътре в мен. Аз идвам от същата стая, от която те са дошли и към която те сега са се върнали. Всички истински Учители идват от тази стая. Сега целият свят ги обожава, но когато са били тук на земята, те са били атакувани и неразбрани. Всички духовни Учители са преминали през тези преживявания. Някои от моите ученици яростно са ме атакували във вътрешния свят. Окултно аз знам защо. Това е било, защото те са чувствали, че не съм им обърнал достатъчно внимание. Ако не мога да ви дам нещата, които искате от мен, тогава аз ставам ваш враг. Но ако аз наистина ги дам, тогава ще стана враг на Бог, защото Бог знае, че ако ви дам тези неща, това само ще забави вашия напредък. Вие искате много неща. Тъй като не изпълнявам безчислените ви желания, вие се разгневявате. Но аз съм по-умен. По-добре е да бъда ваш враг, отколкото враг на Бог. Тъй че аз съм готов да бъда ваш враг.

Когато кажете: „Гуру е някой, който е малко по-висок от нас“, аз съм доволен. Но когато храните идеята, че аз съм на милиони мили пред вас, че има зинала пропаст между нас, тогава ще мислите: „О, той може да направи това, защото е изцяло различен. За мен е безполезно дори да опитвам“. Ако чувствате, че аз съм на върха изцяло заради себе си и нямам нищо общо с вас, тогава няма да опитате да дойдете там, където съм аз. Но ако се опитате да гледате на мен като на ваш вечен приятел, тогава, без значение на кое ниво сте, ние сме заедно. Ако вие сте там, аз съм там; ако вие сте тук, аз съм тук.

Вие няма да разочаровате приятеля. Ако някой е истински приятел, когато уговорите среща с него, вие непременно ще изпълните уговорката. Преди да влезете в духовния живот, вие живеехте в емоционалния живот, светския живот. Вие определяхте срещи и вашата любов бе налице, тъй че спазвахте уговорките си. Сега, защо нямате същата тази любов към Бог? Вашата среща с Бог е рано сутрин по време на утринната ви медитация. Ако вашият земен приятел дойдеше по това време, щяхте да отворите вратата. Всевишният, вашият вечен приятел, чука на вашата врата. Ако наистина гледате на Него като на свой приятел, тогава в който и да е час вие ще отворите вратата. Тъй че, моля, чувствайте, че Всевишният в мен е вашият вечен приятел.

Ние чувстваме, че се нуждаем от Бог повече, отколкото Бог се нуждае от нас, тъй като не сме осъзнати. Това е погрешно. Бог се нуждае от нас еднакво, ако не и повече. Защо? Той знае нашите способности, нашите възможности безкрайно по-добре, отколкото ние ги знаем. Ние чувстваме, че можем да идем само до отсрещния бряг, но Той знае, че можем да минем милиони мили. Нашето невежество не ни позволява да знаем какво сме в действителност. Ние мислим за себе си като за безполезни, безнадеждни, безпомощни, но в Божиите Очи ние наистина сме Негови божествени инструменти. Той иска да ни използва по безкрайни начини. Това е Неговата Мечта, която Той иска да превърне в Действителност. Бог иска ние да бъдем не само безкрайни, но също така вечни и безсмъртни. Той знае, че имаме тази способност, защото Той ни е дал способността. Сега Той иска да я използваме. Винаги казвайте: „Аз се нуждая от Бог, за да осъществя моето най-висше и Бог се нуждае от мен, тъй че Той да може да прояви Себе си във и чрез мен“. Това е Божията собствена върховна философия. Винаги чувствайте: „Поради своето невежество аз не знам как да Го осъзная или да Го осъществя. Но Бог, поради Своето познание, знае безброй начини, по които Той ще може да ме използва за Своята проява“.

Някои ученици чувстват, че тъй като Учителят казва, че той прави неща за тях във вътрешния свят, те могат поне да имат някаква вяра в него. Те може да не чувстват какво прави той, може да не го осъзнават, но вярват в това, защото Учителят казва така. Тогава те се опитват да направят нещо в замяна за Учителя, но то не идва от дълбините на техните сърца. Тези ученици са в известен смисъл неискрени и съмняващи се.

Но истински искрените, посветените и преданите ученици не само вярват, но също така чувстват, че това, което техният Учител прави всеки ден за тях във вътрешния свят, е нещо най-значително. И те наистина чувстват напредък както в своя вътрешен, така и в своя външен живот. Те могат да видят какво са били, преди да влязат в духовния живот, и какво са сега, след като са приели пътя на своя Учител. Те виждат необятната разлика между своя минал живот и сегашния си живот. Когато видят това, те получават огромна радост и спонтанно се опитват да посветят както своя вътрешен, така и своя външен живот, на Учителя.

Учителят се занимава с тези искрено отдадени и посветени ученици със своята душевна грижа. За съмняващите се и неискрени ученици той използва своята светлина-състрадание. Неговото състрадание е това, което се излива към неискрените ученици. Но на искрените и предани ученици той предлага своята истинска грижа, душевна грижа.

Без значение колко неискрен, колко глупав, колко безразсъден или колко тъмен може да е един ученик, Учителят поддържа много високо мнение за него. Той вижда във всеки един ученик живата божественост на Всевишния. Той вижда, той знае, той чувства, че един ден всеки ученик ще бъде съвършено подобие на Бог и ще осъзнае Бог изцяло. Точно сега той набляга на искреността, посветеността и предаването, защото иска неговите ученици да бягат бързо, по-бързо най-бързо в областта на духовността. Тъй като целта е много далеч, Учителят, със своята безкрайна любов, грижа, състрадание и благословия, иска всеки ученик да бяга най-бързо.

Учителят знае как да се занимава с всяка личност. Той ще каже на един ученик да направи нещо и ще каже на друг ученик да не прави същото нещо. Защо? Пристрастен ли е Учителят? Не! Това е просто защото той знае кое е най-доброто за всеки отделен стремящ се. Той има свободен достъп до Волята на Всевишния и пренася Неговото послание до стремящия се. Когато Учителят дава съвет, той изразява Волята на Всевишния. От ученика зависи дали да го приеме, или отхвърли. Ако го отхвърли, Учителят никога няма да бъде сърдит. Един истински Учител е далече над приемането или отхвърлянето на ученика. Но ако Учителят иска, той може да каже на ученика: „Ти бавиш своя собствен напредък. Но Бог е в теб и Той ще продължи да крачи. Бавно и неотклонно един ден Той ще те доведе до Целта“. Повече от това Учителят няма нужда да каже.

Има нещо, наречено Божи Час. Когато този Час удари, човек може да бяга много бързо. Когато Божественото в нас каже, че Часът е ударил и че ще трябва да бягаме много бързо, ние можем лесно да сторим това, ако вземаме всяко от предложенията на Учителя като благоприятна възможност. Трябва да имаме пълна вяра в съвета на Учителя, а след това да се гмурнем в морето на духовността. Ние трябва да посветим целия си живот на Бог, на Всевишния в Учителя и в самите нас. Човешкият удобен случай идва при нас много рядко. Но божествената възможност чука на вратата ни всяка секунда. Всяка секунда може да ни разкрие вечната и безкрайна Истина.

Понякога духовният Учител сменя своя съвет. Тогава ученикът получава възможността да се съмнява в Учителя. Той казва: „Как така вчера той ми каза да направя едно нещо, а днес ми казва да направя нещо друго? Това означава, че той не е бил сигурен в това, което казва“. За съжаление тук стремящият се прави грешка. Учителят общува и със стремящия се, и с Всевишния. Всевишният е всеведущ; Той знае всичко. Той е всемогъщ; Той може да направи всичко. Той е вечният Играч, играещ космическата Игра, и има всяко право да смени насоката ѝ. Учителят е в тон с тази космическа Игра на Всевишния. Вчера Всевишният е казал на Учителя: „Кажи на този ученик да направи това“. Днес Той казва: „Не, искам да сменя посоката на Играта. Кажи му да направи онова“. Тъй че какво ще направи Учителят? Ще остане ли верен на предишното си гледище само защото ученикът ще каже: „Как така постоянно сменяш мнението си?“. Или ще бъде лоялен и верен към своя вътрешен Водач, Всевишния? Ако Учителят е искрен, той незабавно ще каже на ученика: „Всевишният смени Своето мнение. Сега, ако обичаш, не прави това: прави нещо друго“. Духовният Учител винаги ще остане верен и изцяло предан на Всевишния, без значение какво мисли за него ученикът. Ученикът може да мисли, че духовният Учител прави грешка, но Учителят знае, че прави правилното нещо.