Въпрос: Как можем да виждаме вътрешната красота у хората, а не външната физическа красота?

Шри Чинмой: Като начало трябва да знаете какво става с вас, когато видите нечия физическа красота. Един ваш стар познайник на име завист влиза във вас. Казвате си: „О, аз не съм толкова красив, като еди кой си“. Ние винаги чувстваме, че другите имат повече красота, отколкото ние. Те чувстват, че са прераждане на грозотата, а вие чувствате, че самите вие сте прераждане на грозотата. Това изживяване никога не приключва. След като забележите нечия външна красота, много често изпитвате завист. Но вместо да завиждате, когато видите нечия външна красота, старайте се да имате божествен подход. Може да си кажете: „Ако изобщо бе необходимо да бъда също толкова красива като нея, сигурна съм, че Бог щеше да ме направи също толкова хубава. Така че за мен това не е необходимо“.

Какво се случва, когато сте съзнателни за нечия вътрешна красота? Когато сте съзнателни за нечия вътрешна красота, това означава, че сте във вътрешния свят. Когато сте във вътрешния свят, там няма съревнование. Ако сте съзнателни за нечия вътрешна красота, никога няма да завиждате. Във вътрешния свят чувствате вътрешната красота на този определен човек като ваша собствена. Когато се потопите дълбоко навътре, всяко нещо, което виждате у някого, няма да виждате като негово лично притежание – ще го виждате като всемирно притежание. По този начин, ако видите красотата на някой друг, ще почувствате, че тази красота еднакво принадлежи и на вас, защото вътрешната красота е част от вселенската Действителност. Ако искате да сте съзнателни за вътрешната красота на другите хора, старайте се да се потапяте дълбоко навътре. Живейте в сърцето си и душата си, не в ума си. Тогава ще усещате, че каквото и да виждате у другите, то е ваше.