Част III — Медитация и присъствието на Учителя

Въпрос: Защо искате учениците ви да медитират върху Ваша Снимка?

Шри Чинмой: Аз не го изисквам. Моите ученици могат да медитират върху небето или морето. Нашата пътека е пътеката на любовта. Аз казвам на учениците си да медитират върху всичко, което обичат, стига то да е нещо обширно. След като те обичат моето просторно съзнание, аз им казвам да медитират върху мен. Духовният живот не е нищо друго освен разширяване на любовта. Не казвам, че учениците трябва да гледат в мен. Аз искам само хората да осъзнаят Бог независимо дали медитират на моята снимка, или на нещо друго. Но ясно виждам, че моите ученици виждат и усещат нещо в мен. Естествено, щом това е така, най-добре е за тях е да медитират върху мен. Силата от тяхната медитация навлиза във Всевишния в мен. Аз не ги лъжа.

Истинският обект на любовта е Бог, а Той е в моето сърце така, както е и в сърцата на моите ученици. Единствената разлика е, че те нямат достатъчно вяра в себе си. Иначе бих казал на всеки да медитира върху себе си. Но ако кажа така на моите ученици, това само ще подхрани егото им. То ще излезе на преден план и те ще си кажат: „Аз съм Брахма, аз съм Бог“. А после, когато с малко съмнение умът им излезе напред, те просто ще бъдат погълнати от морето на съмнението и раздразнението.

Ето защо не съветвам учениците си да медитират върху себе си. Казвам им: „Бъдете скромни. Концентрирайте се върху едно цвете или пламък и вдъхновете себе си“. Много хора в Индия обикалят, говорейки: „Аз съм Шива, аз съм Брахма, аз съм Кришна“. И накрая те просто полудяват.