Част V — Златната лодка ¹

Скъпи деца, Златната Лодка не е моя. Тя принадлежи на Всевишния. Ние всички сме пътници в тази Лодка. Можете да си кажете, че аз съм един опитен пътник, защото съм в Лодката много по-отдавна от вас. Но искам да ви кажа, че тази Лодка принадлежи на Всевишния. Точно сега Той има само няколкостотин пътници в Нея, но ще дойде ден, когато в Нея ще пътуват седем хиляди пътници, а може би и повече. И в близко или в по-далечно бъдеще Лодката на Всевишния, в която ние всички седим сега, ще понесе към Златния Бряг на Отвъдното не само седемстотин или седем хиляди човека, но и цялото човечество. В Своята Златна Лодка Трансценденталният Всевишен ще пренесе всички ни на Златния Бряг на вечно надминаващото се Отвъдно.

Ако човешкото в мен бе благословено от Всевишния със способността да напише 208 стиха за един ден, то аз се моля на Всевишния в мен да ме дари с възможността да мога да ви предложа, мои мили деца, двайсет милиона пъти най-дълбоката и благославяща признателност на моето сърце. Вие сте моето вдъхновение и във вас е моята Цел. Проявявайки Всевишния във всеки един от вас, аз осъществявам дадената ми от Бог задача. С вас аз започнах своето пътешествие и с вас вечно ще продължа в Лодката на Всевишния Водач. Нашето пътешествие никога няма да приключи. Няма да има край пътешествието на нашия Всевишен Водач, вечния Гуру, единствения Гуру тук на земята и там в Небесата.

Човешкото в мен ще напише още много стихове. Може да се случи така, че за един ден човешкото в мен да напише повече стихове, отколкото до сега сме предложили на целия свят. Но пак искам да спомена, както много пъти съм ви казвал до сега, че количеството на тези стихове не е за сметка на тяхното качество. Всевишният в мен ми нарежда да пиша тези стихове и ви уверявам, че Той също ми дава способността да постигам и качество. Всевишният и поетът в мен вървят ръка за ръка. Всевишният е едновременно моето вътрешно прозрение и моето външно отсъждане.

Много хора могат да напишат стотици, хиляди стихове. Аз също ще напиша хиляди, ако това е Волята на Всевишния. Но божественото в мен призовава Всевишния да ме дари само с едно нещо и то е: благодарност към вас, мои деца, за това, което правите за мен, и това, което ще направите за мен през Вечността. Желая да поставя това чувство на благодарност като гирлянд около врата на всеки един търсещ трансценденталната Истина, защото всеки търсещ го заслужава.

Отново искам да повторя, че тази Лодка не е моя; това е Лодката на Всевишния. Аз съм само един по-опитен или по-напреднал пасажер в Лодката. Както винаги съм казвал, аз съм един от вас, аз съм ваш брат. Друг е нашият Баща. Аз съм се родил в това духовно семейство няколко години, преди вие да се родите, затова естествено е да съм малко по-напреднал от вас. Сага съм в такова положение, че мога да ви разказвам за Всевишния, който е нашият вечен Баща, вечната Майка, вечен Приятел, вечен Възлюбен. Опитвам се да ви науча как да израснете в самия Негов Образ. Аз ще ви покажа къде е нашият Баща и после моята работа е свършена.

Всевишният винаги е в процес на надминаване на Своето собствено еволюиращо Съзнание. Всяка секунда Той надминава границите на Своето собствено Себенадминаване. Ето защо казваме, че Бог е в процес на вечно надминаващата се Реалност, Божественост и Безсмъртие. Днес се моля на Всевишния Водач да ми даде възможността и способността да предложа безброй пъти на всеки един от вас своята изпълнена с благословия благодарност, защото всеки ученик, всеки търсещ ми дава възможността да служа на Всевишния в него. Не вие трябва да се гордеете с вашия така наречен водач на земята, а аз трябва във всеки миг да се гордея с вас и да ви предлагам своята най-душевна признателност. Вие сте тези, които ми дадохте възможността, и вие сте тези, които ме избрахте да ви служа посветено и предано.