Стремеж и отдаденост: две крила

Има два вида духовни Учители. Единият вид ще каже: „Стреми се, стреми се, стреми се. Първо осъзнай Бог. После служи на човечеството. Първо осъзнаване на Бог, а след това служене на човечеството“.

Отново, има някои духовни Учители, които смятат, че стремежът и отдадеността трябва да вървят заедно. Те виждат, че една птица има две крила. Самолетът също има две крила. С едно крило самолетът не може да лети. По същия начин една птица се нуждае от две крила, за да лети. В нашия случай се чувстваме абсолютно по същия начин. Когато крилата на стремежа и крилата на отдадеността вървят заедно, нашият духовен живот е нормален, естествен и най-успешен. През годините съм казвал много, много пъти, че трябва да се стремим и да служим едновременно.

Дори сега, за моя голяма скръб, някои ученици са готови само да се стремят, да се молят и да медитират. Те са напълно удовлетворени от стремежа си. Те не обръщат никакво внимание на отдадеността. Но ако сте в моята лодка, чувствам, че е необходимо от ваша страна да слушате вашия Учител. Осъзнах Бог отдавна, много отдавна. По това време нямаше такова нещо като проявление. Целият ми живот беше в хималайските пещери. Какво можете да правите там? Живеете в пещера и излизате за плодове, мляко и други неща. Но това беше много, много отдавна.

Сега, в двайсет и първи век, ние живеем в свят на новост, единство и пълнота. В новостта се стремим. Докато се стремим, трябва да имаме чувство за единство. Надлъж и нашир по целия свят ние трябва да установим единството си с нашите ближни човешки същества. Всички те са наши съграждани по света. Започваме с нещо ново. Вътре в новото трябва да усетим нашето единство. И тогава, когато почувстваме своето единство, ние влизаме в пълнота, в пълната пълнота на стремежа към Бог, осъзнаването на Бог и проявлението на Бог. Тук, там и другаде има много, много ученици, които може да почувстват, че нямат способността да служат на човечеството, но могат да направят много, много неща, за да служат на Всевишния в мен. Тази тяхна отдаденост води до проявление, проявление на Бог.

Външно умът ви може да каже, че моето вдигане на тежести е глупаво, по-глупаво, най-глупаво. Външно напълно се подписвам под вашето мнение. Но вътрешно знам, божествено знам, духовно знам, че изобщо не е глупаво. Това е несравним служене, което предлагам на човечеството. Нищо не е толкова важно, колкото вдъхновението. Започваме нашето пътуване от вдъхновение, след това следват стремежът и осъзнаването. Всевишният в мен се опитва да вдъхновява човешките същества. Старите хора по принцип могат да се откажат от надеждата. Те могат само да чакат деня, когато Бог ще ги призове. Те нямат вътрешна радост, радостта, която ни дава напредък. Те не вярват в напредъка. Те само теглят пари от банката на живота си и когато изгрее денят, когато всичко е изтеглено, те ще изчезнат от земната сцена.

На седемдесет и четири години съм. Това е дълбока старост, особено за индиец. И има много, много страни, в които хората не живеят над четиридесет и пет или петдесет години. Америка има късмет. Но отново, какво правят американците в напреднала възраст? Молят ли се? Медитират ли? Служат ли на човечеството? Ако искате да откриете процента, това ще бъде шокиращо преживяване, шокиращо преживяване. Вдъхновението го няма. Стремежът вече не е жив. Отдадеността е стара, забравена история. Всички техни постижения сега са погребани в забрава.

Докато не поемем последен дъх, нека се стремим и вдъхновяваме другите. Те не трябва да се занимават с вдигане на тежести — съвсем не! Те имат свои собствени видове упражнения. Тези неща, ако ги правят, усърдно, редовно и всеотдайно, тогава те ще са в добра физическа форма. Вътре в тялото е душата. Тялото е храмът, душата е олтарът. Те се нуждаят един от друг. Ако има само храм и вътре няма олтар, никой няма да дойде. Отново, ако някой иска да види олтара, той не може да бъде оставен на улицата. Олтарът ще бъде унищожен от котки и кучета и други животни. Храмът и светилището имат несравним начин да вдъхновяват човечеството.

Моля, моля, не мислете, че сте по-добри от другите, защото се стремите. Не, те може да ви превъзхождат! Ако те се стремят и също служат, несъмнено те са по-добри от вас, защото правят и двете неща. Хората, които се посвещават на проявяването на Божията Светлина тук на земята, са безкрайно по-добри от тези, които смятат, че стремежът е единственият път.

Имате две крила. Трябва да се стремите и да служите. Проявлението идва от служенето. И ако служите душевно, всеотдайно, това е правилното проявление на Божията Светлина на земята. Наскоро казах, че е голяма привилегия, която се дава на много малко хора, да се занимават с прояви:

Научих
нещо много ново:
привилегиите на проявата
Бог дава на малцина.³

Проявлението е действителност, която разцъфва от посветеността. Отново, има някои ученици, които работят толкова усилено външно. Те се хвърлят в проекти за манифестация. Но след това се прибират и гледат телевизия или спят осем или десет часа. В техния случай осъзнаването на Бог ще чака неопределено време.

Ако вече обръщате еднакво внимание както на стремежа, така и на посветеността, аз съм много, много щастлив и много горд. Но ако не приемате и двете заедно като една единица възможно най-сериозно, значи правите хималайска грешка, хималайска грешка. Те са мои истински ученици, които могат да вършат както вътрешната, така и външната работа заедно.