Духовност и патриотизъм

Национално чувство, международно чувство и всемирно чувство. Националното чувство е добро. Националното чувство ни помага в нашето пътешествие. Ако нямахме национално чувство, ние щяхме да останем дълбоко заспали в нашето ограничено его. След това идва международното чувство. Международното чувство ни показва, че ние принадлежим на една общност на тази земя. Накрая идва всемирното чувство. Този свят не е цялото творение на Бог. Той има и други светове и нашият свят и онези други светове са едно цяло. Това е всемирно чувство. От националното чувство ние преминаваме към международното чувство, а от международното чувство към всемирното чувство – не по обратния начин. Всички ние сме духовни хора, което означава, че притежаваме всемирно чувство. И ако притежаваме всемирно чувство, това означава, че изпитваме любов и към нашата страна.

След като приемат духовния живот, някои хора чувстват, че ако те искрено обичат страната си в най-чистия смисъл на думата, на тях ще им се присмеят или ще бъдат наречени фанатици. Но не вярвайте в това. Патриотизмът е върховната любов и загриженост за едно определено място, една определена душа и едно определено тяло-съзнание на света. Да обичаш собствената си страна е от първостепенна важност. Има милиони души и има стотици и стотици страни и нации на земята. Как е станало така, че вашата душа е избрала една страна, а не друга? Ваш неотменим дълг е да направите нещо за страната, която вашата душа е избрала.

От духовна гледна точка, патриотизмът е любов към собствената страна на човек, любов към източника на човек. Вашите родители са вашият източник; по същия начин, вашата страна също е ваш източник. Като душа, вие пребивавахте в света на душите. После искахте да приемете човешка инкарнация и се нуждаехте от страна. Мястото, което е призовало душата ви, мястото, което от любов, от радост, от доброта и загриженост се е съгласило да ви приеме като напълно свое, това място заслужава обожанието на вашето сърце и вашата душа, докато сте в тяло. Патриотизмът е себеуголемяване, себеразширяване, в същото време, себеотдаване на източника. Това себеуголемяване става по божествен начин; това не е разширяване на егото. Себеотдаването и себепредлагането на патриотизма произтичат от усещането, че други страни могат да извлекат малко светлина от пробуждането на вашата собствена страна. Патриотизмът е себеотдаване и себеразширяване, основано на вашето съзнателно единство с цялото съзнание, вашето неразделно единство с всички. Това е значението на патриотизма в духовен смисъл.

Патриотизмът е небожествен само ако няма истинско искрено чувство зад него, ако в името на патриотизма вие просто отивате, осъждате и нападате други нации и се опитвате да се разпореждате с тях. Фанатичен патриотизъм е, ако кажете, че вие и вашата страна сте далеч най-добрите, че няма нация, която е чиста, божествена и духовна освен вашата. Ако чувствате, че само вие и вашата нация съществуват, че всички други са лоши, небожествени и нечисти, че само вашата страна представлява истината и Бог и че всички останали страни са лоши – ако имате такъв вид патриотично чувство, тогава то е наистина небожествено.

От патриотизма, от чувството за национализъм, ние отиваме към интернационализма. За едно дете неговата майка е целият му свят. То открива целия си свят в своите майка и баща. В продължение на няколко години неговите родители са основната му грижа, а след това неговата гимназия, неговия колеж и градчето или града, където живее. След това то чувства, че нацията е целият му свят. През цялото време неговия поглед се разширява. Когато разшири погледа си, то вижда, че целият свят му принадлежи. После то чува думата „духовен“ и чувства не само необходимост от напредък вътре в собствената си къща, но и необходимост от световен напредък.

По този начин, започвайки с национализъм, човек накрая напредва към международно чувство. Но ако аз не обичам страната си, няма да обичам и другите страни. Човек може и трябва да тръгне от едното към многото. В нашия случай да обичаш другите нации е, да кажем, задължително, защото ние вече сме започнали с международно чувство. Ние чувстваме, че е наш неотменим дълг да предложим служенето си на целия свят. Светът надлъж и нашир е наш, защото сме осъзнали, че имаме Източник, който е всепроникващ, който е навсякъде, и защото бихме искали да бъдем проявление на този Източник. Да бъдеш навсякъде означава да имаш международно чувство, а след това всемирно чувство на неразделно единство. Това е не само осъществимо, но с течение на времето неизбежно. Духовно търсещи са тези, които отиват до най-висшето и след това, ако те наистина се интересуват от своите приятели, съседи, роднини и близки на земята, слизат и раздават истината, която са придобили на върха на дървото. Вие знаете как да се изкачвате по дървото на духовността и намирате няколко вкусни плода на върха. Но виждате, че има други - вашите най-скъпи хора, които не знаят как или които не искат да се изкачват по духовното дърво. Така че вие сваляте плодовете и ги споделяте с тях. Ако споделите тези плодове с тях, тогава вашата духовност и тяхното патриотично чувство ще вървят заедно. По този начин духовно търсещите от най-високо ниво предлагат светлина на онези, които обичат страната си.

Така че не можете да отделите страната си от духовния си живот. Така, както сте приели духовния живот, така трябва да приемете и своята страна. Трябва да я приемете като ваша напълно собствена. Във всяка държава има няколко мили хора и няколко лоши хора, някои божествени хора и някои небожествени хора. Засега ще общуваме само с божествените хора. Ние търсим, но самите ние не сме достатъчно силни духовно. Ако общуваме с тези, които са възприемчиви за нашата светлина, тогава те ще получат светлината ни и ще станат силни и нашата армия ще се увеличи с повече членове. След това можем да се доближим до небожествените хора не с надеждата да ги унищожим – далеч от това – а с надеждата и решимостта да ги просветлим. Но първо трябва да получим посланието отвътре. Всевишният ще ни каже кога за нас е ударил часът да се опитаме да просветлим нашите братя и сестри. Когато получим вътрешното нареждане, ние трябва да отидем и да служим с разбиране, поглед и просветление. Докато не удари часът, трябва да останем с тези, които са възприемчиви. Сега не можем да отидем при всеки, така че ще се събираме с хора, които са възприемчиви.

Тази страница може да бъде цитирана с помощта на цитиращ ключ lmc 2
Creative Commons License
Това произведение е лицензирано под Creative Commons Attribution-NonCommercial-NoDerivs 3.0 Unported License.