Патриотизъм и правителство
Когато говорим за патриотизма, ние говорим за чувствата си към нашата майчина страна, нашата родина и отечество. Тук трябва да чувстваме, че имаме предвид нашата връзка с майката – майката земя и майката страна – не с хората, които управляват страната. Във всеки човек, както и във всяка общност, има душа. Ние трябва да обичаме душата, не тялото. В някои случаи правителството е много добро. В някои случаи тези, които са сформирали правителството, са небожествени. Но ние не се занимаваме с хора, които може да са подкупни или които може да подкупват нацията. Ако тялото преднамерено застава на страната на невежеството, ако тялото е лошо, ние няма да го ценим. Но трябва да знаем, че душата е винаги божествена; никоя душа не е небожествена.Ако една страна е управлявана от хора, които са небожествени, ние няма да им се възхищаваме, няма да ги ценим високо, няма дори да ги съжаляваме. Ние само ще се молим на Всевишния да ги просветли или ще се молим на Бог да ги свали от власт, така че добри хора да могат да заемат тяхното място и да донесат красота, светлина, мир и наслада за страната. Ако някой лош човек разрушава страната ни, ние или трябва да се молим на Бог да го просветли, така че да не я унищожава, или трябва да се молим на Бог някой друг, който иска да получава и раздава светлина, да замени този човек. Ние имаме всяко право да направим това, защото обичаме страната си. Нашата любов за страната ни няма да позволи на няколко човека да я измъчват или да унищожават възможността за това тя да развие своя потенциал и способности и да има истински принос за човечеството.
Отново, трябва да знаем, че всеки човек може да бъде божествен сутринта и небожествен вечерта или божествен за половин час и небожествен за половин час. Ако той има някои лоши качества, вътре в него има и някои добри качества и ние ще се свържем с него както добрите му качества, така и лошите му качества. Има някои политици, които са използвали страната си. Трябва да отидем дълбоко навътре, за да видим дали те са направили и нещо добро. Дори ако са извършили едно добро нещо, едно хубаво нещо, това трябва да бъде оценено. Вярно, един правителствен лидер може да е извършил нещо много, много лошо, но ние не можем го изоставим, ако също така е направил нещо наистина велико. Ако този човек е съгрешил, той трябва да бъде просветлен.
Той е просто като нас. В този миг може би ни връхлита съмнение, а в следващия миг добри мисли, желание за саможертва и загриженост за човечеството влизат в нас. Дори ако правителственият лидер не е съвършен, ние би трябвало да се присъединим към него с надежда, че можем да се отъждествим с божествените му качества. Ние няма да се свържем с неговите лоши качества. Трябва да отделим личността от нейните действия. Ние искаме да обичаме добрите му действия, а не да се отъждествяваме с лошите му действия. Някой може да е в невежество, но трябва да знаем, че добрите, отговорни неща, които той е извършил, са дошли от божествения му живот. Ако той е направил нещо божествено, трябва да го оценим и да се отъждествим с него. Всеки миг се нуждаем от чувство за разграничение. Ако нещо е лошо, няма да се отъждествяваме с него. Но няма и да го отхвърлим — ние ще се опитаме да просветлим лошите качества в добри качества.
Политиката не е лоша. Нищо не е напълно лошо само по себе си. Но кой движи политиката? Правителството не е лошо, но кой е главата на правителството? Ние не можем да отделим духовността от политиката. Вярно е, че корумпираната политика, която виждаме навсякъде по света, е много далеч от духовността. Но нашата философия казва, че трябва да приемаме света. Ако всичко е лошо и ние останем надалеч от него, тогава не променяме лицето на света. От друга страна, трябва да знаем колко способности имаме. Аз съм осъзнал Бог, ето защо стоя пред вас, за да ви предложа просветление с моята способност. Ако не бях осъзнал Бог и ако дойдех да ви уча относно постигането на Бог, естествено аз щях да ви залъгвам и един ден щях да бъда хванат.
Ако духовен Учител чувства, че даден търсещ е надарен и благословен с политически капацитет и ако види, че собствената страна на ученика е разрушавана от небожествени хора, тогава ако това е Божията Воля, Учителят трябва да помоли ученика да се кандидатира за избори. Търсещият ще бъде посъветван от своя Учител да влезе в политиката и Учителят ще го напътства. Имало е един или двама духовни Учители, които са направлявали своите ученици по този начин. Търсещите следвали духовен път в най-чистия смисъл на думата, но техните учители открили, че тези конкретни ученици имали политически дарби, така че ги съветвали как да действат, за да направят ново правителство.
Първо трябва да знаем с колко духовна сила разполагаме. Тогава трябва да видим дали останалите хора — тази партия и онази партия -9 ще ни слушат, или не. Може да знаем истината, но трябва да знаем дали способността на нашата истина е силна, или не. Ние знаем за какво говорим и имаме достатъчно светлина. Но трябва да видим дали хората са готови да получат нашата светлина. Ако има хора, които знаят, че нашата светлина е напълно чиста и ще свети, и ако са готови да я приемат, тогава сме в състояние да действаме. Ако някои хора съсипват държавата, тогава нашият неизменен дълг е да ги свалим от власт, защото имаме тази способност и хората са готови да ни приемат. Ако хората наистина искат божествената светлина и самите те чувстват, че страната се управлява от небожествени хора, по това време духовността всецяло трябва да се намеси. Трябва да се намесва във всеки етап от живота. Няма място, където духовността да не може да влезе.
Точно сега притежаваме способността и има някои приятели или търсещи, с които можем да я споделим. Но дори и те не искат да приемат светлината ни. Така че как ще споделим нашата способност със света? Ние може и да чувстваме, че хората около нас страдат, както и ние страдаме, и може да чувстваме, че те биха искали да имат по-добро правителство. Но ако ги попитаме, ще кажат: „Не, ние сме достатъчно щастливи“. Подобно, когато духовните Учители дойдат при човечеството и го попитат: „Щастливо ли си?“, хората отговарят: „О, ние сме съвършено щастливи“. Те се въргалят в удоволствията на невежеството, дълбоко заспали, но казват, че са щастливи. Така че Бог им казва: „Останете, каквито сте. Сега е времето да останете спящи“. Вие виждате, че приятелите и роднините ви страдат и имате някаква способност. Вие казвате: „Моля ви, приемете помощ от мен. Нека вървим заедно и направим необходимото“. Но те отвръщат: „Не, ние сме съвършено щастливи. Не се нуждаем от помощта ти. Нека си останем, както сме си“.
Ето как стоят нещата. В противен случай всички страни, целият свят, щеше да приеме духовния живот. Нашата духовна философия казва, че ако група хора иска да приеме светлина от човек, чието цяло същество е презаредено с мир, светлина и наслада, естествено тези, които са в тъмнина, или ще трябва да се предадат на светлината, или светлината ще принуди тъмнината да се предаде. Но светлината няма да унищожи тъмнината, тя само ще я просветли. Но ние се нуждаем от точните хора и това означава тези, които имат възприемчивост.
Ако някой човек се изправи с всичките си политически дарби с всичките си духовни способности и вижда, че дори десет човека около него няма да приемат неговата светлина, тогава той трябва да чака, докато Бог определи час, Неговия Избран Час. В този час, ако същият човек започне да помага на другите и те приемат светлината му, ако те са многобройни и ако надхвърлят небожествените сили, тогава естествено ще настъпи неговото царство. Така че се нуждаем само от точния час и точните хора, които да получат и притежават светлината. В този миг как може да има каквито и да било небожествени хора, които да управляват една страна?
Ние казваме, че политиката е лоша и прави грешки. Ние казваме, че ние сме лоши – че нашето тяло е лошо, нашият витал е лош, нашият ум е лош. Има ли някакъв начин, по който да се отървем от ума, витала или тялото? Не, заседнали сме. След като сме заседнали, най-доброто нещо, което можем да направим, е да просветлим съмняващия се ум, агресивния витал и нечистото тяло. Трябва да се опитаме да пречистим и просветлим нашето съществуване. По подобен начин трябва да гледаме на хората, които са около нас и които управляват правителството — като на наши крайници, несъвършени крайници. Ние трябва да ги просветлим, но само когато имаме способността и когато те са готови да приемат нашата способност.
