Въпрос: Как се е променило патриотичното чувство в Америка от Американската революция насам?

Шри Чинмой: Несъмнено патриотичните чувства в миналото са били безкрайно по-силни от тези, които наблюдавате сега. Предците са работили много здраво и са станали милионери, но техните деца, внуци и правнуци почувствали, че не е необходимо да работят повече, тъй като те вече притежавали такова голямо богатство: физическо, витално, умствено богатство. В дните на Американската революция патриотизмът е бил нещо живо. Той е бил крайно необходим като дишането на въздух. Но сега патриотизмът – не само в Америка, а навсякъде по света – е станал просто дума. Индия е искала да се освободи от британския хомот и се е случило така, че вашият ръководител и нашият ръководител е бил един и същи. Ние знаем колко искрени са били нашите индийски патриоти преди време. Те са притежавали най-чистия вид патриотично чувство. Онези патриоти сега са на Небето, а днешните патриоти не са им равностойни. Подобно, тук в Америка патриотите от настоящето не са равностойни на онези от миналото. Американските патриоти от миналото са чувствали, че животът и патриотизмът са неразделни. Те са усещали, че патриотизмът е проявлението на свободата на живота, че той е единственият начин да обичаш страната си. И те не са очаквали нищо от страната. Те само са искали да предложат това, което са имали, и това, което са били. Сега не само в Америка, а и навсякъде всеки иска да взима от страната. Никой не иска да дава на страната си. Президентът Кенеди е казал: „Не питай какво може страната ти да направи за теб, питай какво ти можеш да направиш за страната си“. Навсякъде ние очакваме нещо от нашата страна, но какво сме сторили за нея? Нашите предци не са очаквали нищо от страната си.