Въпрос: Как можем да бъдем патриоти, без да се отделяме от другите страни?
Шри Чинмой: Аз ще живея в собствената си страна, в собствения си дом и вие ще живеете в собствения си дом. Аз ще поддържам къщата си чиста и ако искате да дойдете, ще ви приветствам като божествен гост и ще ви поканя да останете толкова дълго, колкото искате. Аз също така ще очаквам от вас да поддържате къщата си чиста и да ме приветствате, когато искам да дойда и да ви посетя. Съгласно моето преживяване и моите способности аз съм построил къща. Съгласно вашите способности, вашия талант, вашия стремеж и вашата решителност вие също сте построили къща. Сега нашият стремеж, възможност и способност са станали едно. Ние ще дойдем заедно, но вашият дом ще остане ваш дом и моят дом ще остане мой дом. Докато съм в собствения си дом и го обичам, аз няма да критикувам или да омаловажавам вашия. Няма да кажа, че моят дом е далеч по-добър от вашия. Аз чувствам, че моят е добър за мен, а вашият е добър за вас. Когато времето дойде, вие ще посетите къщата ми и ще видите как изглежда тя и аз ще посетя вашата. Това означава, че ще си го признаем един друг и ще извлечем полза от взаимния си опит.Когато първо обичам собствената си страна, тогава истинската сила на моята любов никога не застоява; тя винаги тече, тече към Източника, който е всепроникващ. Тя е като река, течаща към морето. Ако аз наистина обичам страната си, тогава ще мога да обичам и други страни, защото обичайки собствената си страна, аз ще науча какво е една страна за нейните деца.
Ако наистина обичам едно нещо, тогава имам способността да обичам нещо друго. Ако наистина обичам тялото си, един ден ще имам способността да обичам душата си или да обичам витала си, или да обичам някоя друга част от съществото си. Но ако не изпитвам любов към себе си, тогава няма да мога да обичам никого. Няма дори да обичам и Бог. Патриотизмът е един вид разширяваща способност. Днес обичам майката си, утре обичам баща си, вдругиден обичам моите братя и сестри. След това, когато отида на училище, обичам учителите си. Постепенно се научавам да обичам града си, после моята област, след това моята страна, след това целия свят. Но аз започвам, като обичам едно нещо, което ми е много близко. От там моя поглед се разширява. От моята майка аз отивам при моя баща, после при братята и сестрите си и т.н. Но ако не обичам собствената си страна, как ще мога да обичам страната на някого другиго? Ако аз наистина обичам страната си, тогава постепенно, постепенно, ще съм способен да разширя съзнанието си, докато накрая заобичам целия свят.
Божествената любов, истинската любов се разширява и разширява. Тя притежава мощта на постоянното разширяване. Ако наистина обичам страната си божествено, тогава ще имам космополитен поглед; ще обичам и други страни. Но ако постоянно и преднамерено се опитвам да упреквам моята страна, тогава постепенно ще се опитам да намеря недостатъци в града си и в членовете на моето семейство, в себе си и във всичко, което имам. Ще открия, че носът ми не е хубав, очите ми не са чаровни, ръцете ми не са красиви и т.н.
Ние започваме, обичайки нещо малко, и постепенно се научаваме да обичаме цялата вселена. За едно дете неговата майка е цялата вселена. Сетне, когато то порасне, постепенно неговият поглед се разширява. Това не означава, че то обича майка си по-малко, но вътре в нея то се научава да вижда целия свят малко по малко. По подобен начин вътре във вашата страна вие можете да зърнете съществуването на всички други страни. Тогава, ако обичате страната си, естествено ще обичате и всички други страни, които съществуват вътре в сърцето на собствената ви родина. В божествените качества на вашата собствена страна вие непременно ще видите съществуването на другите страни, тъй като всяко нещо, което е добро, е обширно, всяко нещо, което е божествено, е всепроникващо. И понеже патриотизмът е добър и божествен, той е обширен, той е безграничен, той е всепроникващ.
