Въпрос: Защо американците имат склонност да са непатриотични?

Шри Чинмой: За жалост аз не съм на същото мнение с вашето предположение. Вие мислите, че американците са непатриотични именно защото някои от приятелите ви или съгражданите ви не обръщат внимание на патриотизма. Когато виждат хора, които говорят за патриотизъм, те чувстват, че в името на патриотизма тези хора преуспяват и се прочуват, докато всъщност им липсва истинско патриотично чувство, истинска любов към тяхната страна. Има такъв тип хора, без съмнение. Но бих искал да кажа, че Америка като цяло има силни патриотични чувства. Ако не е имало патриотично чувство, нямало е да има и революция. Сега отбелязваме честването на двестагодишнината от тази революция, защото американците наистина изпитват тези чувства.

Преди двеста години личната нужда, незабавната нужда на Америка бе да бъде освободена от английското управление. Сега Америка има по-широк поглед и този поглед се нарича принцип. Дали принципът е божествен, или небожествен, съвършен или несъвършен от Бог зависи да отсъди. Само Той знае кои човешки принципи са правилни или неправилни. Но Америка притежава свой собствен принцип и тя чувства, че този принцип идва от самите дълбини, от най-дълбоките кътчета на нейното сърце. Ако на този принцип се попречи или се предизвика, естествено Америка се опитва да докаже ефективността, капацитета, реалността, божествеността на този принцип. Когато принципите на Америка са нападнати, тя отива да се бори за тях. Когато двама от вашите съседи се бият, вие естествено ще вземете страната на този, който има същото мнение като вас. Америка не влезе в Първата световна война, докато не видя, че другите страни се нуждаят от помощ, за да съхранят принципите на свободата, на които Америка държи. След това Америка дойде на помощ. Тя взе страната на Божественото и в двете световни войни. Не е ли това патриотичният принос на Америка за света? Ако една страна е нападната от друга страна и е на път да бъде разрушена, ако Америка ѝ се притече на помощ, какво доказва това? Това доказва, че Америка обича не само себе си, но обича и другите държави. Америка можеше да каже: „Нека останем в мир“. Тя можеше остане мирна по време на Първата световна война. Само към края на Втората световна война Америка бе нападната и тогава е можеше да избере да се бие само срещу своите директни нападатели. Но Америка застана зад целия любещ свободата свят. Тя притежава този вид широк патриотизъм. Патриотичното чувство не е ограничено в рамките на собствената страна на един човек. То се основава на принцип. Вие обичате страната си и постепенно любовта към страната ви се увеличава, докато се превърне в любов към целия свят.

Ако има хора, които експлоатират идеята за патриотизма, не можем да кажем, че американците не са патриотични. Само защото някои американци имат цинично отношение към патриотизма, това не означава, че американците са загубили патриотичното си чувство. Съвсем не. Ние виждаме някои личности, които имат циничен възглед за патриотизма, но тези хора са много малко. За жалост, ако видим един лош човек, който върши нещо много небожествено, докато десет души правят божествено нещо, вместо да не обръщаме внимание на този един човек, ние правим от мухата слон. Ние обръщаме внимание на този един човек, който е небожествен, и не забелязваме факта, че десет души са добри, мъдри и божествени. Когато един човек от дадена група не се подчинява на капитана, всеки ще му обърне внимание, докато на десетте, които се подчиняват посветено, никой не обръща никакво внимание. Всяко нещо, което не е дисциплинирано, което се противопоставя на точното правило, привлича нашето незабавно внимание. Ние подхранваме любопитството си, като го наблюдаваме и след това казваме на другите, че това е реалността. Но реалността е нещо, което всеки трябва да почувства отвътре. И ако отидем дълбоко навътре, ще почувстваме, че Америка притежава огромно чувство за патриотизъм.