Въпрос: Как можем да просветлим свободното време и удоволствието?
Шри Чинмой: Просветлението означава да се откажем от грешното в нас и да приветстваме всичко, което ще ни помогне да станем по-добър човек и по-съвършен инструмент на нашия Господ Възлюбен Всевишен. Но има голяма разлика между свободното време и удоволствието. Свободното време, да кажем, е законна почивка. Работили сме много усърдно и сега се нуждаем от малко свободно време, за да си възвърнем нашата жизнена енергия и динамична способност. Понякога, когато си даваме крайно необходима почивка, други може да си помислят, че безделничим или просто водим небрежен живот. Но те грешат. След работа в продължение на осем или девет часа ние наистина се нуждаем от сън, имаме нужда от почивка. Тялото е като машина. Ако го карате да работи 24 часа в денонощието, тогава много скоро то ще се срине. Други може да ни критикуват, но по това време ние сме прави, чувствайки крайната необходимост от свободното време.В моя случай, за да се отпусна, чета забавни, забавни книги. Вчера написах книга, наречена „Аз не съм авторът“. Така че можете да видите каква книга е била! Това е релаксация. Ако се отпускате от време на време, това прочиства ума ви, пречиства сърцето ви и ви помага да си възвърнете енергията.
Но правим сериозна грешка, ако бъркаме свободното време с потъването в удоволствията на невежеството. За духовните хора удоволствието е невъзможно и непростимо. Трябва да упражняваме свободата си разумно. Животът на удоволствие продължава няколко мимолетни секунди или най-много няколко дни. След което започват психически, жизнени, физически и други видове страдания.
Самото удоволствие не води до разруха веднага, но често води до унищожение. Ако духовните хора влязат в живота на удоволствието, ние губим физическите, умствените, жизнените и психическите си способности до такава степен, че смятаме, че е невъзможно да съживим духовния си живот. Не виждаме никаква светлина в бъдещето. Виждаме само бъдеще, което е надарено с тъмнина. Небето на нашия ум става мрачно. Всичко е изчезнало, всичко е грешно. Дървото на живота, което е трябвало да расте бавно, стабилно и безпогрешно, лежи напълно разбито от урагана на самоугаждането. Чувстваме, че няма надежда, затова просто се отказваме.
