Смирение

Бог в най-високото и в най-дълбокото си качество е смирение. Ако попитаме защо Бог е толкова велик, незабавният отговор е, че Бог е велик просто защото Той е душевно смирен. Бог е всезнаещ и всемогъщ, но всичките Му божествени качества се побират в едно Негово божествено качество и то е смирението. Ако играеше само ролята на всемогъщия Бог, досега нямаше да сме напреднали много. Но Той идва при нас като искрен просяк с пълно смирение само за да ни събуди от съня, който сами сме избрали.

Този, който знае смисъла на смирението, е наистина божествен. Смирението не е свидетелство за страхливост. Смирението не означава фалшива скромност. То е чиста божественост. Вътрешното същество е това, което ни съхранява, подкрепя, напътства, моделира и оформя, но то го прави с пълно смирение. Вътрешното същество ни вижда с очите на постоянното смирение. Ние много рядко виждаме вътрешното същество, но когато все пак го видим, правим това с гордост или суетност.

Майката обича детето си с нежност и състрадание. Но ако направи една крачка отвъд тази любов и състрадание, тя долавя в детето присъствието на божественото. В такъв момент майката е цялата смирение. Тя усеща, че е голяма чест да храни детето, да тича с него, да го отглежда, защото в него вижда и чувства Самия Бог.

Именно чрез смирението можем да се потапяме най-дълбоко и да се изкачваме най-високо в медитацията. Най-лесният начин да навлизаме във вселенското Съзнание по време на всекидневните си дела е чрез смирение. Когато проявим смирение, ние веднага навлизаме във вселенското Съзнание, което е само смирение. В смирението е единството, а в единството е нашата божествена Реалност.