Пътешествието на душата
Когато душата напусне тялото след смъртта, има един преходен период. Душата оставя физическото и отлита от клетката на тялото. От физическия свят тя влиза във финия физически свят, после във финия витален свят и така нататък, докато накрая стигне до света на душите. Там душата си почива. От Волята на Всевишният зависи колко дълго тя ще си почива. Като правило, за обикновените човешки души това са седем или осем години. За великите духовни Учители са сто или двеста години. Все пак не съществува точно определено правило. В случая с някои велики духовни Учители Всевишният може да каже: „Върни се скоро, за да помогнеш на човечеството“.Когато душата иска да се върне в света, тя трябва да получи разрешение или одобрението на Всевишния. Тя ще има кратко събеседване с Всевишния. Това е напълно вярно — всички велики духовни Учители го знаят. В това събеседване душата трябва да получи одобрението или позволението на Всевишния за своя избор на семейство и средата, в които иска да се прероди.
Понякога душата ви избира семейството, в което ще се родите във вашето следващо прераждане, понякога душите на родителите избират коя душа да се роди в тяхното семейство. Освен това понякога Всевишният избира душата за определени родители. Понякога се случва така, че вие сте с други души в света на душите. Тогава има разискване и вие казвате на тези определени души, които ще бъдат ваши родители: „Вие можете да отидете на земята няколко години преди мен и после ще дойда във вашето семейство“. Това е вярно. От друга страна, в света на душите може да се случи така, че душите на вашите бъдещи родители умоляват или искат от душата ви да дойде в тяхното семейство. Тогава родителите не се държат като такива — те са като приятели. Те казват: „Ще живееш ли при някой друг или ще живееш в нашия дом?“. Тогава душата ви ще отговаря, че иска да дойде при към тях. Така че молбата може да бъде отправена както от родителите, така и от децата. Освен това, душата може да бъде предложена от Всевишния. Може да бъде Волята на Всевишния вие да имате тези родители и тези родители да имат вас. Не съществува точно определено правило. Обикновено душите, които ще могат да са си от помощ една на друга тук на земята, идват заедно. Това означава, че, когато приемате духовния живот, родителите, които избирате, са правилните, така че да можете да им помагате в тяхната еволюция и те да помагат на вас.
Може да се случи така, че в това прераждане родителите ви са много лоши и са ви измъчвали много силно. В следващото си прераждане може да се опитате да отидете при вашите родители само за да ги измъчвате: око за око. Знам много, много случаи, в които душите са си отмъщавали. И дори и да не правите нищо, за да си отмъстите, ако родителите ви са били много лоши, съществува космичен закон. В света на душите някои души са предопределени да се родят с недъгави тела или да са глухи или слепи. Такова нещо е карма. В какви семейства ще се родят тези души? Мислите ли, че родителите ще молят Всевишния да им даде недъгави деца? В никакъв случай. Но ако родителите са направили нещо грешно, космичните сили може да ги принудят да приемат това, което им се полага. От една страна е много, много сложно, в същото време е много справедливо, божествено справедливо.
От друга страна, ако съм направил нещо грешно, мога да се моля на Бог да ми прости, да ме просветли, така че да не правя същата грешка отново. Едно дете отива и удря приятеля си. То веднага вижда, че приятелят му ще му отвърне със същото, така че тича при баща си за закрила. То отива при него, така че неговият приятел да не може да го удари. Бащата ще се опита да предпази сина си и, в същото време, ако е добър баща, ще утеши момчето, което е било нападнато от сина му. Тук също, ако сторите нещо грешно, вие незабавно отивате при вътрешния Източник, Всевишния, за състрадание, за закрила, за прошка. Когато се молите и медитирате, вие се опитвате да получите съответната божествена мъдрост, така че да не правите грешки в бъдещите си прераждания. Но след като сте направили нещо погрешно, ако кажете, че сте извършили правилното нещо и че другият човек е заслужил това, което сте му направили, тогава страдате.
