Въпрос: Как можем да имаме по-малко съревнование и повече хармония между учениците?
Шри Чинмой: Когато има чувство на единство, не може да има съревнование. Трябва обаче да знаете, че понякога от съревнованието има полза. Веднъж годишно ние провеждаме състезания в Деня на спорта. Правим го за добрата си физическа форма. Това състезание ще ви вдъхнови да ставате сутрин в 5:30 или 6:00 часа и да отивате на спортното игрище. В противен случай вие се сприятелявате със съня и се наслаждавате на любовта и ласката на смъртта, нищо повече. Ценността на надпреварата е в това, че се опитвате да надминете собствените си възможности. Ако ви победят, след като сте дали най-доброто от себе си, това няма никакво значение. Но ако не напредвате дори тук, на физически план, то няма да се опитвате да напредвате и вътрешно. Ще си кажете: „Ставам в 7:00 или 8:00 часа и понякога медитирам. Кой ще ме види?“. Ако искрено искате да напредвате духовно, искреността ви трябва да започва от физическото ниво. Тогава напредъкът, който постигате, ще се разпространява към ума и сърцето.Искам да ви кажа, че няма нищо лошо в състезателния дух, стига да е състезателен в добрия смисъл. Вие се състезавате със себе си. Само че трябва да има правила и ред; трябва да има дисциплина. Вие не можете да хвърлите копието едновременно с някой друг, затова ще хвърляте веднага след него. Може да хвърлите много по-далеч, но вие ще можете да видите собствения си напредък и той ще може да види своя напредък. Когато даваме награди, даваме ги на тези, които са се справили най-добре според правилата. Наградата всъщност няма стойност. Тук има много хора, които не могат да бягат. Дори да финиширате последни в състезанието, мислите ли, че ще ви обичам по-малко, отколкото обичам този, който е най-бърз? В никакъв случай. Трябва да знаете, че е въпрос на единство. Дясната ви ръка може да хвърля много по-далеч от лявата, но вие не си отрязвате лявата ръка и не казвате, че тя е безполезна. Нуждаете се и от двете ръце. Ако нямате лява ръка, ще видите колко особено ще изглеждате и колко трудности ще имате.
Една определена ученичка служи посветено толкова много, като изработва шорти за учениците и дрехи за мен. Нейното посветено служене е израз на цялата ѝ нежност, любов и благодарност. Това е нейното умение. Някой друг пък може да има дарба за тичане, но изобщо да не практикува. Може да си каже: „Бях пръв няколко години подред. Ако сега загубя, няма значение, нищо няма да се случи“. Тогава съзнанието му ще падне, защото се сприятелява с летаргията и отрицателните сили. Така че ако имате способности в някоя област, трябва да ги развивате. Това е само въпрос на възможност, няма съревнование. Всичко е чувство за единство. Всеки си върши своята работа.
Победените от вас в спортните състезания са ваши братя и тези, които ви побеждават, също са ваши братя. Затова трябва да знаете, че чувството на единство премахва съперничеството. Ако някой тича по-бавно от вас, трябва да чувствате, че той е вашата по-слаба част. А ако някой е по-бърз, трябва да чувствате, че той е вашата по-силна част. Така няма да има съперничество. Ще има само единство.
Ние трябва да полагаме резултата от състезанието в Нозете на Всевишния. Ако хвърляте гюле, диск или копие и се класирате последни, трябва да чувствате, именно това иска от вас Всевишният. Вие тренирате за собствения си напредък, за добрата си физическа форма. Това е необходимо. Божественото в нас, Всевишният в нас трябва да бъде проявяван тук на земята чрез тялото, чрез физическото съзнание. Иначе можехме да си останем в Небесата. Там няма проявление. Проявлението става на земята.
