15. Стремеж1
Въображението беше стремеж.Вдъхновението беше стремеж.
Сега стремежът е вдъхновение.
Когато въображението беше стремеж,
аз почувствах, че съм от моя Вътрешен Водач
и
че съм за моя Вътрешен Водач.
Когато вдъхновението беше стремеж,
аз почувствах, че мога да летя
към моя Възлюбен Всевишен на Вечността.
Когато стремежът е вдъхновение,
когато истинското стане съзнателно
за своето съществуване в нас,
Бог непроявената Реалност
става не само проявената Реалност,
а единствената реалност
в света на пламтящата надежда,
в света на течащата реалност.
[fn:15]
UO 15. В оригиналното първо издание третият ред гласи: „Сега стремежът е стремеж.“↩
Шри Чинмой, Обединение и единство, Шри Чинмой Център, 1976
