Беззвучният Звук

Преди да създаде Вселената, Бог е създал Себе си. Бог съществува поради Своето сътворяване; Той е сътворил Себе си. Когато е създавал Себе си, Той е почувствал необходимост да създаде двама най-близки приятели. Искал е те да вървят ръка за ръка с Неговото собствено творение. Двамата му най-близки приятели били Над и Ананда. Над е Звукът, Космичният Звук, Беззвучният Звук. Бог е създал този звук и е пожелал този близък приятел да остане в Неговото Сърце. Тук, на този свят, когато един предмет удари друг, се получава звук. Но този звук, който е в най-съкровените дълбини на сърцето ни, не се нуждае от външен предмет или човек, който да го предизвика. Този звук възниква безусловно, спонтанно. Затова на санскрит той се нарича и анахата. Ахата означава „ударен“, а анахата – „неударен“. После, освен този звук, Бог е създал друг приятел, Ананда или „Наслада“. Той поискал от Насладата да бъде винаги край Него и в Него.