Бог за детето
Ние знаем, че Бог е всичко: Той е във всичко и отвъд всичко. Това е нашето философско и психично разбиране. Аз обаче бих искал да поговоря за Бог от чистата, невинна и душевна гледна точка на детето, според детското разбиране.Какво е Бог? Бог е Грижа. Майката се старае да се грижи за детето ден след ден. Но въпреки най-добрите си намерения, за двадесет и четири часа тя може съзнателно да му осигури само два-три часа грижа. Тя иска непрекъснато да му показва цялата си обич, но ние знаем, че през деня тя трябва да учи, да медитира и да прави много други неща освен грижите за него, макар че то е нейното най-скъпо дете. Когато то боледува, тя може би ще проявява загриженост петнадесет, шестнадесет или дори двадесет и четири часа. Обикновено обаче тя може да му отделя само няколко часа. При Бог е различно. Той непрестанно ни дава Своята вътрешна и външна Грижа.
Ние сме на земята петдесет, шестдесет, седемдесет или дори сто години, но това не е истинската продължителност на живота ни. Истинският ни живот е безкраен. Дошли сме от безначалното минало и ще навлезем в безкрайното бъдеще. Имали сме предишни прераждания, ще имаме много и в бъдеще. В миналите си животи сме имали различни родители. В този живот за нас се грижат майка ни и баща ни, в предишния са ни отглеждали други родители, в бъдеще също ще получаваме грижите на различни родители. Но Божията Грижа сме получавали от самото начало. Той проявява същата Грижа и сега, и винаги ще е така.
Вие имате тяло, имате ум, имате сърце и душа. Когато ви е създавал, Бог най-напред е сътворил душата ви. В мига, в който е създал вашата душа, е възникнала Неговата Грижа. Тя не е била само за минута, час, година, десет или двадесет години, а завинаги, за Вечността. Бог е непрестанна и вечна Грижа. В мига, в който е сътворил Себе си, Грижата е присъствала; в мига, в който Той е сътворил вашата Душа, Грижата е присъствала. Това разбираме, когато казваме, че Бог е Грижа.
А откъде идва тази грижа? Всичко си има източник, и източникът на грижата е единството. Когато пръстът ми е ударен или кърви, аз съм тутакси загрижен за него Защо? Защото съм едно с моя пръст. Когато майка ви е зле, вие ѝ изразявате вашата загриженост поради единството си с нея. В момента много хора страдат и умират в болницата, но дори и да ги познавахте, може би нямаше да проявите загриженост за тях. Защо? Защото не сте се отъждествили напълно с тези хора и не чувствате единството си с тях. С майка си обаче усещате единство, както и тя усеща единството си с вас. И така, виждаме, че източникът на грижата е единството. Ние сме загрижени за тези, които са ни близки и скъпи, които смятаме за неделима част от живота си. Бог е всепроникващият Един, който е навсякъде, и Неговата Грижа произтича от Неговото всепроникващо единство. Тъй като е навсякъде, Той трябва да е в единство с всичко. Когато е в единство, Той трябва да дарява нещо, и това нещо е Неговата Грижа.
