10. Въпрос: Ако човек чувства, че Бог е всеопрощаващ, няма ли тогава да му е по-лесно да прави грешки?⁹

Шри Чинмой: Вие смятате, че ако някой отиде при Отеца след като е направил нещо лошо и види, че му е простено, той ще се изкуши да продължи с простъпките си с представата, че винаги ще получава прошка. Дори човешкият баща, да не говорим за божествения Отец, Всемогъщият Отец, ще каже на детето: „Виж, ти си постъпил зле, ударил си друго дете. Простих ти, защото те обичам, но не бива да продължаваш да правиш така.“ Ако детето втори път удари друго дете и пак дойде при бащата, той ще го защити. После бащата ще му каже тайно и тихо: „За втори път ти посочвам разликата между добро и зло, но това не влиза в ума ти.“ Бащата ще прощава всеки път, но едновременно с това ще се опитва да убеди детето, че прави нещо лошо. Агресивните черти на детето постепенно ще проникнат в бащата, а детето ще съзнателно или несъзнателно ще усети, че постъпва зле. Тогава то ще хвърли грешката си в бащината закрила.

При духовния Баща обаче, при божествения Баща, е различно. Когато стремящият се направи грешка и изтича при духовния Баща, той ще защити детето, стремящия се, няма съмнение. После Бащата ще се опита да влезе със Светлина в сърцето на стремящия се. Човешкият баща ще мъмри тайно, но божественият Баща няма да мъмри, защото знае, че упреците не помагат. Той се старае да види какво не е наред със стремящия се. Вижда, че има тъмнина, че има невежество, и си казва: „Ако сега вляза в стремящия се със Светлина, тя ще прогони тъмнината. Тогава Светлината ще просветли невежеството и ще го преобрази в познание и мъдрост.“ Тази мъдрост ще накара стремящия се да почувства, че трябва да остане мирен, спокоен и тих, да не търси конфликти и да не удря никого. Божественият Баща постига това със Светлина, вътрешна Светлина, като влива вътрешна Светлина в стремящия се. Човешкият баща ще защитава открито и ще мъмри тайно, защото не притежава тази чиста Светлина, божествената Светлина, с която да просветли мрака ни или да пропъди от нас враждебните сили.

И по двата начина изкушението ще бъде победено: божественият Баща ще го победи със Светлина, а човешкият баща – със строга дисциплина. Това обаче не означава, че ще продължаваме да грешим и после да отиваме при своя Баща за прошка, защото един ден ще проливаме горчиви сълзи, ако чуем някой да казва, че нашият Баща е имал слабост към нас.